Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Оми-сан е полудял. Или е пил прекалено много саке — не повярва жена му.
— Работата е прекалено важна за шеги.
Жена му се поклони, извини се и каза, че имал право да и направи забележка, но думите и не били казани на шега. Беше дребна, слабичка, с десет години по-възрастна от него, и в продължение на осем години му раждаше по едно дете на година, докато утробата и пресъхна. Пет от децата бяха синове. Трима станаха войни и загинаха геройски във войната срещу Китай. Четвъртият стана будистки свещеник, а към петия, сега деветнадесетгодишен, Ябу изпитваше само неприязън.
Съпругата му, Юрико-сан, бе единствената жена, от която се боеше, единствената, освен покойната му майка която ценеше. Тя управляваше дома му с копринен камшик.
— Отново моля да ме извините — пак се обади тя. — Споменава ли Оми-сан какъв е товарът?
— Не, Юрико-сан, не го е прегледал. Пише, че веднага запечатал кораба, защото бил много необичаен. Никога преди не се е появявал непортугалски кораб. Пише също, че освен това бил и боен кораб. С двадесет оръдия на палубите.
— Е, тогава някой трябва веднага да отиде.
— Аз лично ще видя каква е работата.
— Моля ви, премислете внимателно. Изпратете Мидзуно. Брат ви е умен и мъдър. Моля ви да не ходите.
— Мидзуно е слаб и не мога да му имам доверие.
— Тогава му заповядайте да си направи сепуку и се отървете от него — сряза го тя.
Сепуку, наричано понякога харакири — ритуалното самоубийство чрез изкормване — бе единственият начин, по който самураят можеше с чест да изкупи срам, грях или грешка, и беше привилегия само на самурайската каста. Всички — мъже и жени — се готвеха още от малки или за самия акт на сепуку, или да участвуват в него като секунданти. Жените извършваха сепуку само с нож в гърлото.
— По-късно, не сега — отговори Ябу на жена си.
— Тогава изпратете Дзукимото. На него поне можете да имате доверие.
— Ако Торанага не беше заповядал и съпругите, и наложниците да стоят тук, щях вас да изпратя. Но е прекалено рисковано. Трябва аз да замина. Нямам друг избор. Вие нали казахте, Юрико-сан, че съкровищницата ми е празна, че нямам повече кредит при Мръсните лихвари. А Дзукимото твърди, че смъкваме максимални данъци от селяните. Трябват ми обаче на всяка цена още коне, оръжие и самураи. Може би този кораб ще ме снабди с необходимите средства.
— Заповедите на Торанага-сама бяха съвсем недвусмислени, господарю. Ако се върне и разбере, че…
— Да. Ако се върне. Но аз все още мисля, че е влязъл в клопка. Ишидо-сама има осемдесет хиляди самураи в крепостта Осака и около нея. Истинска лудост беше Торанага да отиде там само с няколкостотин души.
— Той е прекалено хитър, за да рискува живота си без нужда — уверено каза тя.
— Ако бях на мястото на Ишидо, веднага ще го убия, щом ми падне в ръцете.
— Да — съгласи се Юрико — ала майката на наследника е още заложница в Йедо до завръщането на Торанага. Генерал Ишидо няма да посмее да закачи Торанага, докато тя не се завърне здрава и читава в Осака.
— Аз бих го убил въпреки всичко. Няма никакво значение дали Очиба-сама е жива или мъртва. Наследникът е в безопасност в Осака. Ако Торанага умре, династията му е осигурена. Торанага е единствената реална заплаха за наследника, единствен той има някакви шансове да използува Съвета на регентите за свои цели, да узурпира властта на тайко и да убие момчето.
— Моля да ме извинете, господарю, но може би генерал Ишидо ще успее да привлече на своя страна останалите трима регенти и тогава четиримата заедно ще могат да обвинят Торанага в държавна измяна. Това ще му е краят, нали — намеси се наложницата му.
— Да, ако Ишидо можеше да го стори, не би се поколебал, но според мен не може — поне засега. Същото се отнася и за Торанага. Тайко много внимателно подбра петимата регенти. Те така силно се мразят един друг, че е невъзможно да постигнат единодушие по какъвто и да е въпрос.
Преди да поемат властта, петимата велики даймио публично се заклеха във вечна вярност на умиращия тайко, сина му и цялата му династия. Освен това дадоха свещени клетви, че са съгласни да управляват единодушно Съвета на регентите и да предадат империята непокътната в ръцете на Яемон, щом достигне пълнолетие на петнадесетия си рожден ден. Единодушно управление всъщност означаваше, че нищо не можеше да бъде променено, докато Яемон не наследи мястото на баща си.
— Но един ден, господарю, четирима от регентите все пак ще се съюзят срещу единия — било поради завист, страх или амбиции. И четиримата ще нарушат заповедите на тайко, колкото да се стигне до война.