Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да — съгласи се Оми, но мисълта му бе заета от безбройните въпроси, породени от тези необясними действия на варварина.
Свещеникът бе все така на колене, вперил поглед в натрошения кръст. Те наблюдаваха как разтрепераната му ръка се пресяга и събира късчетата осквернено дърво. После каза нещо на пирата — тихо, почти ласкаво. Очите му се притвориха, той силете пръсти и устните му започнаха бавно да мърдат. Пиратският водач гледаше нагоре към тях, неподвижен, без да мига с бледите си сини очи, гъвкав като котка пред сбирщината екипаж.
Ябу отново се обади:
— Оми-сан, първо искам да се кача на кораба. След това ще започнем. — Гласът му стана дрезгав при мисълта за удоволствието, което сам си обеща — Искам да започнем от червенокосия в края на редицата, дребничкия.
Оми се наклони по-близо до ухото му и снижи възбудения си глас:
— Моля ви за извинение, но такова нещо, господарю, никога не се е случвало. Поне откак варварите португалци пристигнаха тук. Та нали кръстът е техен свещен символ! И винаги се държат най-почтително към свещениците си. Все им се кланят. Също като нашите християни. Нима свещениците нямат абсолютна власт над тях?
— Казвайте направо какво мислите.
— Ние всички мразим португалците, господарю. С изключение на японците християни. Може би тези варвари ще ни бъдат по-полезни живи, отколкото мъртви.
— По какъв начин?
— Като тях други няма! Те са антихристияни! Един мъдър човек би намерил начин да използува тази омраза — или непочтителност към религията им — в наша полза. Нали са ваша собственост и можете да правите с тях каквото си пожелаете.
Да, съгласи се наум Ябу, но пък и много ми се иска да ги поизмъчвам. От друга страна, винаги мога да си доставя това удоволствие. Послушай Оми. Той е добър съветник. Но мога ли да му имам доверие в този случай? Дали няма някаква своя, тайна причина, да говори така? Я помисли!
— Икава Джикю е християнин — чу той племенника си да споменава името на най-заклетия му враг, с когото граничеше на запад. Джикю беше роднина и съюзник на Ишидо — Нали този смрадлив свещеник живее при него? Може би тия варвари ще ви дадат ключа за цялата провинция на Икава. Или дори на Ишидо. Или дори на Торанага-сама — добави Оми деликатно.
Ябу се вгледа в лицето му и а опита да прозре в мислите му. После погледът му се прехвърли върху кораба. Сега вече не хранеше никакви съмнения, че е изпратен, от боговете. Да. Но дали беше дар или напаст?
И той се отказа от личните си удоволствия заради сигурността на целия си род.
— Съгласен съм. Но първо пречупете тези пирати! Научете ги на обноски! Особено този.
— Господи, Исусе Христе — промърмори Винк.
— Трябва да се помолим — добави ван Нек — Току-що четохме молитва.
— Най-добре да кажем още една. Господи, ти, дето си на небето, прати ми шише бренди.
Бяха наблъскани в дълбока яма с капак отгоре, а която рибарите складираха изсушената на слънцето риба. Самураите ги бяха подкарали през площада, после надолу но стълбата и сега стояха заключени под земята. Ямата беше пет стъпки дълга и още толкова широка, с пръстен под и стени. Таванът беше от дървени летви, дебело замазани с кал, с една-единствена капандура.
— Слез от краката ми, проклета маймуно!
— Затваряй си устата, лайно с лайно — добродушно отвърна Питерзоон — Ей, Винк, мръдни малко, беззъби пръдльо, какво си се разположил? Господи, как ми се пие студена бира! Хайде, мръдни!
— Не мога, Питерзоон, тук е по-тясно от задника на девица.
— Капитанът е виновен. Разположил се е на целия под. Бутнете го да се събуди — обади се Маецукер.
— А! Какво става? Оставете ме на мира! Какво има? Зле ми е. Не мога да стана. Къде сме?
— Оставете го на мира, болен е. Хайде, Маецукер, ставай, за бога!
Винк сърдито издърпа Маецукер за крака и го подпря грубо на стената. Нямаше достатъчно място всички да легнат или дори да седнат удобно. Капитанът Паулус Шпилберген се бе изтегнал в пълен ръст под капандурата, където въздухът бе най-чист, облегнал глава на смачканото си на топка наметало. Блакторн се бе подпрял в ъгъла, загледан в капака горе. Останалите не го закачаха и тревожно се държаха настрана от него, доколкото бе възможно, защото от опит познаваха това му настроение и дремещата избухливост, която едва се долавяше под спокойното му изражение.
Маецукер изгуби търпение и перна Винк с юмрук в слабините.
— Остави ме на мира или ще те убия, копеле такова! Винк се нахвърли отгоре му, ала Блакторн сграбчи и двамата и фрасна главите им в стената…