Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Свещенико, преведи казаното от пирата — чу той гласа на даймио.
О, пресвета майко божия, помогни ми да изпълня волята ти. Помогни ми да се покажа твърд пред даймио, дари ме със сладкодумие, та да мога да го обърна към Правата вяра.
Отец Себастио събра мислите си и започна да говори по-уверено. Блакторн внимателно се вслушваше в речта му и се опитваше да различи както отделните думи, така и смисъла на казаното. Отчето спомена „Англия“ и „Блакторн“, сочейки кораба, красиво легнал на котва в малкото пристанище.
— Как се добрахте дотук — попита отец Себастио.
— През Магелановия проток. Намира се на сто тридесет и шест дни оттук. Кажи на даймио…
— Лъжеш! Магелановият проток е таен. Минал си през Африка или Индия. Накрая всичко ще си признаеш — тук прибягват до мъчения.
— Протокът беше таен, но един португалец ни продаде дневника си. Един от вашите хора ви продаде за малко злато, също като Юда. Всички сте фъшкии! Сега английските и холандските военни кораби знаят пътя през Тихия океан. В момента вече цяла флотилия — двадесет английски линейни кораба и шестдесет канонерки — нападат Манила. С вашата империя е свършено!
— Лъжеш!
Да, съгласи се наум Блакторн, но единственият начин да се докаже това е, като се отиде в Манила.
— Тази флотилия ще опустоши морските ви пътища и ще унищожи колониите ви. Всеки момент ще пристигнат още холандски кораби. Испано-португалската свиня е натикана в кочината си.
Той се извърна и ниско се поклони на даймио.
— Проклет да си и ти, и мръсната ти уста!
— Ано моно уа нани о мошиту ору? — нетърпеливо излая даймио.
Свещеникът заговори по-бързо и твърдо, като споменаваше „Магелан.“ и „Манила“, но Блакторн остана с впечатлението, че на даймио и неговите помощници не им стана много ясно за какво става дума.
Ябу се чувствуваше вече изморен от този съд. Премести поглед към пристанището и кораба, завладял мислите му от момента, в който получи тайното послание на Оми, и отново си зададе въпроса дали това не беше очакваният дар от боговете.
— Проверихте ли товара, Оми-сан? — попита той сутринта, веднага щом пристигна, опръскан с кал и безкрайно уморен.
— Не, господарю. Сметнах за най-добре да запечатам кораба до вашето пристигане, но трюмовете са пълни със сандъци и бали. Надявам се, че съм постъпил правилно. Ето ключовете. Конфискувах ги.
— Добре.
Ябу бе пристигнал от Йедо, столицата на Торанага, която беше на повече от сто мили разстояние, с голяма бързина, в пълна тайна, поемайки голям личен риск, и беше жизнено заинтересуван също така бързо да се върне обратно. Пътуването му отне близо два дни по отвратителни пътища, през придошли от пролетните дъждове реки, донякъде на кон, донякъде на носилки.
— Още сега ще се кача на кораба.
— Трябва да видите чужденците, господарю — засмя се Оми. — Невероятни са. Повечето са със сини очи, като сиамски котки, и златна коса. Но най-добрата новина е, че до един са пирати…
И Оми му разказа за свещеника, какво бе научил от него за пиратите, какво казал пиратът и какво се случило, от което радостната му възбуда се утрои. Пребори се с нетърпението си незабавно да се качи на кораба и да счупи печатите. Вместо това се изкъпа, преоблече се и нареди да доведат варварите.
— Ей, свещенико — обърна се Ябу сопнато към езуита, защото едва разбираше лошия му японски. — Защо ти се сърди…
— Той зъл. Пират. Поклонник на дявола.
Ябу се наведе към Оми, седнал от лявата му страна.
— Разбирате ли какво говори, племеннико? Дали не лъже? Как мислите?
— Не знам, господарю. Кой може да разбере в какво всъщност вярват варварите? Предполагам, че свещеникът наистина го смята за поклонник на дявола. Всичко това, разбира се, са глупости.