Шогун

Преди шест века настъпва разкол, когато две от трите велики полуимператорски самурайски семейства — Миновара, Фуджимото и Такашима — подкрепят съперничещи си претенденти за трона и хвърлят империята в гражданска война. След шестдесет години междуособни борби Миновара надделяват над Такашима, а Фуджимото остават неутрални и изчакват да видят какво ще стане.

Оттогава империята управляват шогуните от семейство Миновара, като ревниво пазят властта си; те обявяват шогуната си за наследствен и започват да омъжват някои от дъщерите си за членове на императорското семейство. Държат императора и целия му двор напълно изолирани зад високите стени на дворците и градините на малкото им владение в Киото, понякога направо в немотия, а заниманията им се свеждат до това да спазват ритуалите на древната японска религия шинто и да се усъвършенствуват, като се отдават на калиграфия, рисуване, философия и поезия.

Не беше никак трудно да се упражнява власт над двора на Сина на небето, защото, въпреки че притежаваше цялата земя, той нямаше никакви доходи. Само самураите даймио имаха приходи и правото да облагат с данъци. При това положение, въпреки че членовете на императорския двор стояха в йерархичната стълбица над всички самураи, те съществуваха благодарение на издръжката, отпускана им по лична преценка на шогуна, на главния съветник куампаку или на управляващата в момента военна хунта. Много малко от тях бяха щедри. Някои от императорите се виждаха принудени дори да продават подписа си срещу храна. Често нямаше достатъчно пари за церемонията по случай коронацията.

След време шогуните от рода Миновара загубиха властта си и тя премина в ръцете на потомци на Такашима или Фуджимото. А тъй като гражданските войни не преставаха и продължаваха с векове, императорът изпадаше все повече във властта на онзи даймио, който бе достатъчно могъщ да превземе със сила Киото. В момента, в който новият завоевател на Киото посичаше на парчета управляващия шогун и целия му род, той — независимо дали беше Миновара, Такашима или Фуджимото — смирено се кълнеше във вярност на трона и още по-смирено молеше безсилния император да го дари с овакантената титла шогун. След което, също като предшествениците си, започваше да разпространява властта си извън Киото, докато на свой ред го глътваше следващият претендент. Императорите се женеха, абдикираха или се възкачваха на трона според настроенията на шогуна. Ала кръвната им линия оставаше винаги ненакърнена.

Така че шогунът беше всевластен. Докато не го свалят.

През вековете империята се цепеше на все по-малки части и много от шогуните биваха сваляни от власт. За последните сто години нито един даймио не бе имал достатъчно власт да стане шогун. Преди дванадесет години генералът от селски произход Накамура се беше сдобил с властта да получи мандат от настоящия император Го-Ниджо, но не можеше да бъде удостоен с титлата шогун, колкото и да му се искаше, защото беше селянин по произход. Трябваше да се задоволи с далеч по-нисшата титла куампаку — главен съветник — а по-късно, след като я отстъпи на новородения си син Яемон — макар и да запази цялата власт, както беше обичаят, се задоволи с титлата тайко. Защото историческата традиция повеляваше, че само потомците на древните, полубожествени и силно размножили се родове Миновара, Такашима и Фуджимото имаха право на титлата шогун.