Шогун

— Мура, ти ще осигуриш носачи. Игураши-сан, искам всичкото оръжие, включително и топовете, тайно да се достави в моята крепост Мишима. Ти отговаряш.

— Да, господарю.

Намираха се в главния трюм и всички го гледаха изумени: първият му помощник Игураши, висок, гъвкав и едноок, Дзукимото, неговият интендант, десет, облени в пот селяни, които разтвориха касите под надзора на Мура, и личната му охрана от четирима самураи. Знаеше, че не могат да си обяснят нито радостната му възбуда, нито нуждата от цялата тази тайнственост. Толкова по-добре, реши той.

Когато португалците откриха Япония през 1542 година, те запознаха местните жители с мускетите и барута. Само след година и половина японците вече сами си ги произвеждаха. Качеството им далеч не беше на европейското ниво, но това нямаше значение, защото на пушките се гледаше като на любопитна новост и дълго време ги използуваха само при лов, като дори тогава бяха много по-точни със стрелите. Освен това голяма роля играеше фактът, че за японците войната беше почти ритуал: ръкопашни схватки, в които мечът се използуваше като най-уважавано оръжие. Употребата на пушки се считаше за малодушие, подлост и беше изцяло в разрез с моралния кодекс на самураите, наречен бушидо, който ги задължаваше да се бият честно, да живеят честно и честно да умрат; да бъдат цял живот беззаветно предани на законния си феодален господар, да не се боят от смъртта — дори да я търсят, служейки му, да се гордеят с името си и да го пазят неопетнено.

От години вече Ябу си бе съставил тайна теория. Най-сетне, каза си той, ще мога да я разширя и приложа на практика. Петстотин подбрани самураи, въоръжени с мускети, но обучени като една воинска част, да оглавят дванадесетте ми хиляди редовни войници, подкрепени от двадесет оръдия, използувани по специален начин от специални хора, също обучени като воинска част. Нова стратегия, възвестяваща началото на нова ера! В предстоящата война пушките можеха да се окажат от решаващо значение.

Ами бушидо — питаха го всеки път духовете на неговите праотци.

Че какво бушидо — всеки път им отвръщаше той с въпрос.

И те не можеха да му отговорят.

Ала и в най-дръзките си мечти не му беше минало и през ум, че един ден ще може да си позволи набавянето на петстотин пушки. А ето че ги имаше, без това да му струва нищо, и само той знаеше как да ги оползотвори. Ала на чия страна да ги използува? На страната на Торанага или на страната на Ишидо? А дали да не изчака и евентуално той самият да излезе крайният победител — Игураши-сан, ще пътувате нощем и ще съблюдавате най-строга тайна.

— Да, господарю.

— Повтарям, Мура — всичко трябва да се запази в пълна тайна. В противен случай ще залича селото ви от лицето на земята.

— Дума няма да издумаме, господарю. Говоря от името на цялото село. Ала не мога да гарантирам за самото пътуване или за другите села. Кой знае къде се спотайват шпионите? От нас обаче нищо няма да излезе. След това Ябу отиде в хранилището. То беше претъпкано с пиратска плячка, както бе предположил: сребърни и златни съдове, чаши, свещници и накити, няколко религиозни картини в богато украсени рамки. В един сандък имаше женски дрехи, целите избродирани със златни нишки и цветни камъни.