Удряй където боли

Беше девет и половина. Въздухът беше влажен и горещ, но поне нямаше да вали.

Отидох до таверна „Нептун“. Около масите бяха насядали няколко рибари, които се хранеха. Заведението не беше туристическа атракция. В своя ъгъл отсреща седеше Ал Барни. Ядеше, а до лакътя му имаше халба бира.

Когато седнах до него, той остави ножа и вилицата. Лицето му беше тъжно.

— Надявах се да те видя, мистър Уолъс. Вземи си нещо за сметка на заведението.

Сам, съдържателят, дойде веднага.

— Приемете един сандвич с телешко, мистър Уолъс — каза той. — Ще ви хареса. От сърце е… Моите съболезнования, мистър Уолъс…

Погледнах Барни.

— Да, новината се разчу. Тази киселина… — Той поклати глава. — Искам да ти кажа, че всички наоколо, които струват нещо, съжаляват ужасно. Аз съжалявам два пъти повече. — Ал отряза парче месо и го лапна.

— Мога ли да направя нещо? — попита той след малко с пълна уста.

Сам донесе голям сандвич и чаша, пълна почти догоре със скоч.

— От сърце, мистър Уолъс — каза той и се отдалечи.

Изчаках, докато Барни подхрани тлъстините си. Хапна още няколко залъка и остави ножа и вилицата.

— Мистър Уолъс — поде той, — в миналото ти си правил много добри неща за мен. Аз не забравям хората, които са добри с мен. Направи ми удоволствието, а и на Сам, да изядеш този сандвич. Човек мисли и работи по-добре като се нахрани.

Изядох сандвича, който би могъл да е и по-лош, и изпих уискито. Когато запалих цигара, малко се посъвзех.

Барни ми се усмихна.

— Така е по-добре, мистър Уолъс. Кажи какво ти трябва.

— Ал, искам да подредя копелетата, които направиха това, но най-напред трябва да знам някои неща.

Барни кимна.

— Още като чух за станалото, ми мина през ум, че ще решиш да направиш нещо. Какво те интересува?

— Какво знаеш за Лу Джерандо?

Барни замръзна и очите му се отвориха широко.

— Джерандо! Само не ми казвай, че той е замесен в това!

— Може и да е. Какво знаеш за него?

— Лошо — каза Барни. — Слугува на Джо Волински. Той има голяма яхта и Джерандо я охранява, когато Джо е извън града. Кара и колата му. Момче за всичко.

— Знаеш ли дали по някакъв начин не е свързан с Ханк Смедли?

— Предполагам, че е. Виждал съм ги заедно — Барни отпи от бирата си. — Познават се, това е сигурно.

— Кой е този Джо Волински?

Барни се размърда притеснено.

— Мистър Уолъс, започваш да газиш в дълбоки води. Не обичам да говоря за Джо Волински. Не е здравословно.

Изглеждаше разтревожен. Аз чаках.

Барни махна на Сам, който веднага долетя с чиния, пълна с ужасните наденички.

— Да ви донеса ли още нещо, мистър Уолъс? — попита ме той. — Чаша кафе или може би още един скоч?

— Благодаря, Сам. Не искам нищо — отговорих аз, като се стремях гласът ми да не звучи нетърпеливо.