Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Серенити усети как тялото му се напрегна. От устните му се изтръгна въздишка, той отстъпи крачка назад и я пусна. Тя беше като упоена и само го погледна объркано.
Какво го бе накарало да я целуне така страстно?
И защо сега изглеждаше стъписан… почти гневен?
Съжаляваше ли?
Морган прокара пръст по устните си и я погледна с неразгадаем израз в очите.
— Ти си опасна жена, Серенити.
— Аз?
— Да, ти. И най-лошото е, че дори не го съзнаваш.
Напълно объркана, тя остана загледана след него, докато той направи две крачки към вратата.
— Ако имаш нужда от допълнителни завивки, ще намериш в сандъка — каза и отвори вратата. Спря на прага и отново се обърна към нея. — Серенити…
Все още замаяна, тя срещна мрачния му поглед.
— Не забравяй да заключиш вратата.
5
Серенити остана загледана в затворената врата. Добре де, ще я заключи! Беше смутена до дън душа и в същото време възбудена от представата, че смел и красив мъж като Морган се чувства привлечен от нея.
Остави ризата му на дъбовата маса и побърза да заключи вратата, както й беше заповядал. Искаше й се да запее. Изобщо не се страхуваше от него. Точно обратното. Нейният Морски вълк се оказа изключително почтен мъж.
— Моят Морски вълк — повтори тихичко тя и се запита дали някой ден някоя жена ще успее да го спечели за себе си.
В корема й пърхаха пеперуди.
Виеше й се свят, чувстваше се малко замаяна. Господи, какво невероятно чувство! Напълно ново за нея.
Докато мислите й бяха заети с тайнствения капитан Дрейк, тя се изми основно с хладката вода от каната. Макар че водата охлади бузите й, продължи да усеща топлото мъжко докосване и миризмата на бурно море. Истинска, неподправена миризма. Див аромат. Замайваща смес.
Това ли е усещала Частити в тъмните нощи, когато се измъкваше от къщи, за да се среща със Стивън? Нищо чудно, че бе избягала с него. Серенити нито за миг не се усъмни, че и тя ще последва Морган до края на света, ако той благоволи да поиска това от нея.
Чу гласа му от другата страна на вратата да дава заповеди на моряците и по тялото й отново се разля топлина. Какъв мъж!
Силен, горд…
От друга страна обаче, арогантен и властен. Но кой беше безгрешен?
Серенити въздъхна, свали ризата на брат си и я замени с Моргановата. Белият лен помилва кожата й и изпрати сладки тръпки към слабините. Ризата излъчваше неговия аромат. Нефалшифициран, див… Едва потисна порива да зарови носле в меката материя.
На вратата се почука и тя се стресна.
— Мис Джеймс? — прозвуча страховит глас. — Капитанът нареди да ви донеса няколко… — Гласът заглъхна и в продължение на няколко секунди не се чу нищо. Серенити изненадано вдигна вежди.
— Да ви донеса някои дамски неща — завърши бързо гласът, сякаш му беше неловко.
Серенити отвори вратата и застана лице в лице с младия мъж, който този следобед бе стоял пред печатницата. Сега изглеждаше несигурен и объркан и едва крепеше в ръце куп дрехи.
— Наричат ме Кит, мадам — представи се той и я погледна за мит със светлосините си очи, преди отново да сведе поглед. — Барни и капитанът ми възложиха да се погрижа за вас и да изпълнявам всичките ви желания. Така че… ако имате нужда от нещо…
— Благодаря — кимна с усмивка Серенити.
Момъкът й подаде вързопа дрехи.
— Тези са от капитан Дъдли. Били за съпругата му, но нашият капитан му се скара и заяви, че в сегашното си положение вие имате повече нужда от тях.
Кой е този капитан Дъдли?
— Дъдли? — попита Серенити и вдигна вежди.
— Ами да, Джейк Дъдли. Човекът, който ви доведе на борда.
— Аха. Помня го, и то доста добре.
Кит отново сведе глава и кимна.
— Да, това е естествено.
Беше готов да се оттегли, когато Серенити го спря с леко докосване по ръката.
— Кой е Джейк Дъдли, Кит? — попита тя, докато си припомняше разговора с Морган. Не беше съвсем сигурна, но не можеше да си представи, че Морган Дрейк разрешава на много хора подобна свобода в избора на думите. — Вероятно е бил от екипажа… или е личен приятел на капитана?
Момъкът явно се уплаши от въпроса. Цветът се отдръпна от бузите му.
— Не е моя работа да говоря за тези неща, мис Джеймс.
С тези тайнствени думи Кит побърза да се оттегли. Серенити замислено задъвка долната си устна, докато заключваше вратата. Прекоси с две крачки малкото помещение и хвърли вързопа, на леглото. Тайна значи? Тези хора явно не знаеха, че тя умира за тайни. Ще разпита целия екипаж, ако се наложи, и ще узнае всички подробности. С кого ли да започне?