В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Духът съществува навеки. Но всичко, което е наоколо, ще изчезне от полезрението, както си е отишло предишното въплъщение, както си отива и се забравя дори това, което става в сегашното. Спомените, колкото и да са ярки, не могат да заменят настоящето, а настоящето е отбелязано със знака за крайност и преходност. Следователно, няма нищо външно, на което можеш да се опреш или към което да се привържеш, освен Йерархията и Учителя. Затова, именно, Владиката е казал: „Аз съм с вас винаги“, защото всичко останало е само временно. (6.417)

Много неща се прощават при непоколебима твърдост на крачката. Промените в обвивките не могат да бъдат решаващи, тъй като винаги са временни, но измененията в духа решават всичко. Трябва да бъдем внимателни към последните и много предпазливи, когато вземаме решения за духа. Например, не е от голямо значение какво ще пием и какво ще ядем или с какво ще се обличаме. Но положението става фатално когато възникне въпросът за това как да се отнасяме към Обединяването с Йерархията, към устремеността на духа, към заздравяването на Сребърната нишка или Основите на Съкровеното Знание. При неизбежните промени на външните условия, въпросите от областта на духа остават неизменни, защото Основите са непоколебими. По такъв начин може да се разграничи преходното от непреходното и временното от вечното. Духът е вечен и животът е вечен. Съществува живот на духа и в духа, който се поставя на везните заедно с живота на тялото и в тялото, и всичко зависи от това кой ще надтежи. (7.57)

За своя растеж съзнанието се нуждае от подхранване. Основите на Съкровеното знание представляват почвата, на която незабелязано за самия себе си, бавно, но неотклонно, се преобразява съзнанието, разширява се и расте. Ако безсмъртието на духа и неизбежността на земните въплъщения не бъдат приети като основа, утвърждаването на качествата на духа и усъвършенстването на човека губят своето значение. Какъв е смисълът на всичко това, ако човек умира и заедно със смъртта изчезва неговият дух и всички придобивки. Да усъвършенстваш в себе си нещо, подлежащо на унищожаване, е нелепо. Но ние твърдим, че нищо не се унищожава и нищо не изчезва Умира дървото, умира формата, но семето, в което е кристализирана неговата безсмъртна същност, продължава да живее, за да даде импулс за развитието на нова форма. А когато и Планетата умре, всичко, което е достигнала тя и населяващите я форми на живот, ще бъде концентрирано в зърното на Духа на планетата, за да бъде дадено на новия живот на Новата планета. (7.73)