Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Протостраторе — започнах аз, — вземи ме на службапри себе си. Беглец съм от турците и мога да въртя мечи, да опъвам лък.
Погледът му беше твърд и безпощаден, макар че подпухналото му лице се усмихваше, докато ме изучаваше.
— Не си обикновен войник — рече той.
— Не, не съм — потвърдих аз.
— Говориш на тоскански диалект — забеляза той подозрително, тъй като бях заговорил на италиански, за да спечеля доверието му.
— Няколко години живях във Флоренция — обясних аз. — Но съм роден в Авиньон. Говоря френски, италиански, латински, гръцки, турски и малко арабски и немски. Мога да правя списък на потребните провизии. Знам доста за барута и топовете и мога да изчислявам балистиката на най-различни далечини. Името ми е Жан Анж. Умея също така да лекувам болни кучета и коне.
— Жан Анж — повтори той и впи в мен подутите си биволски очи. — Та ти си цяло чудо, ако всичко, що казваш, е истина. Но защо не си вписал името си в императорските списъци? Защо искаш да служиш при мен?
— Ти си протостратора — рекох аз.
— Жан Анж — разсеяно повтори той още веднъж. — Иметоти ми е някак си познато, все едно, че съм го чувал насън. Само дето не мога да си спомня кога и къде.
Престорих се, че сме познати, и започнах да нареждам:
— Може би в Генуа, по времето на твоята младост, височайши Джустиниани. Църковният събор в Базел през 1437 година издаде заповед за моето арестуване дори в Италия. Бях млад и буен тогава. Отидох на Базелския събор също като много други образовани и запалени младежи от всички крайща на Европа. Та нали в Базел отците искаха да освободят света от страха и неправдите. И аз желаех да дам своя дан в международното сътрудничество, за църковна демокрация и мир в цяла Европа. Накрая готвачи и коняри гласуваха наред с епископи и прелати. Мой настойник тогава беше доктор Николай Кузански. Неговото разочарование беше и мое разочарование. С разрушаването на неговите идеали и моите идеали се сгромолясаха. За да спомогне в обединяването на Източната и Западната църква, той се присъедини към малцинството. Подмамиха го с поста посланик и с пътуване до Константинопол. Участвах в разбиването на ковчежето, в което се съхраняваше печатът на църковния събор, с който делегацията на малцинството щеше да узакони папската була, подпечатвайки пълномощноза своето пътуване. Естествено това бе открито и от там всичката омраза и преследване. Но по това време папа Евгений беше вече потвърдил нашите пълномощия и така потеглихме към Константинопол.
— Все още ли пътуваш натам, Жан Анж? — попита язвително той.
— Получих пълно опрощение от устата на самия папа — защитих се аз. — По-късно взех участие в събора на малцинството във Ферара и Флоренция като преводач в папската канцелария. Кардинал Юлиус Цезарини също опрости моите деяния и, загубил вяра в единството на християнския свят, след като в Базел отците от омраза избраха друг папа, реши на мястото на препирните да избере пътя на делата. Последвах го като оръженосец в кръстоносния поход, що бе прекъснат край Варна през 1444 година. Там и попаднах в турски плен.
Той беше авантюрист и наемник, този биковрат Джовани Джустиниани. Трябваше да го оставя да ме прецени по себе си и да ме мисли за непоправим търсач на приключения, но не можех да го мамя.
— Говориш много и умишлено се опитваш да ме объркаш — рече той. — Криеш нещо. Навярно безуспешно си се опитвал да постъпиш на служба при императора и затуй идваш при мен. Но защо ли аз трябва повече от василевса да ти имам доверие?
— Не го правя за пари — опитах се да го подмамя. — Нежелая нищо да ми плащаш. Не съм беден и пари не ми трябват. Искам да се бия заради Христа, заради Константинопол. Макар и да не се вижда, аз все още нося кръста на ръкава си.
Той избухна в смях и с все сила се удари по бедрото.
— Я не се опитвай да ме премяташ! Умен мъж на твоята възраст не търси мъченичество. И кардинал Исидор се закле пред мен и моите мъже, че свети Петър собственоръчно ще изтегли в рая всеки, който падне при защитата на града. Остров Лемнос обаче за мен е достатъчен рай и наместо трънен венец предпочитам короната на стратег. Ти към какво се стремиш? Казвай направо или се разкарай и не мипречи! Живеем в други времена сега.