Черният еднорог

— Защо ли тази ключалка е счупена, а другата е останала недокосната? — зададе си той тихо този въпрос, без да се обръща по-специално към никого.

— В тази долина не е имало еднорози, откакто е била създадена, според историите на кралете от Отвъдната земя — неочаквано се намеси Абърнати. — Но на времето е имало еднорози — цели стада. Затова има легенда. Почакайте да помисля… Да, спомням си. Изчакайте ме само за момент, моля.

И той бързо излезе от стаята, като стържеше с нокти по камъка, а нощната му риза се издуваше. Върна се само след няколко минути с книгата на кралските династии на Отвъдната земя в ръце. Това беше много стара книга и кориците й бяха протрити.

— Да, тук е описана историята — заяви писарят. Той остави книгата до магическите книги, бързо я прелисти и спря на едно място.

— Ето, точно тук — и той се зачете. — Това е станало преди стотици години — скоро след създаването на долината. Вълшебниците изпратили множество еднорози от мъглите в нашата долина. Те ги изпратили тук по една много специална причина. Загрижени били за нарастващото безверие в магията сред много от световете — светове, такива като вашия, Ваше Величество — и писарят му хвърли неодобрителен поглед — вълшебниците имали желанието да дадат на тези светове знак, че магията наистина съществува — той замълча смръщен, като присвиваше очи, за да прочете старото писмо. — Надявам се, че съм го схванал вярно. Трудно е да се прочете точно, защото е написано на много стар език.

— А може би очите ти са остарели — твърде неучтиво забеляза Куестър и протегна ръка към книгата.

Абърнати му я измъкна раздразнено.

— Очите ми са поне два пъти по-силни от твоите, магьоснико! — сопна му се той. Изкашля се и продължи. — Изглежда, Ваше Величество, че вълшебниците са изпратили еднорозите като потвърждение пред безверните светове, че магията е все още реална. Към всеки от тези светове е трябвало да отиде по един еднорог от Отвъдната земя през проходите на времето — той замълча отново, за да прочете по-надолу, след което с трясък затвори книгата. — Но това, разбира се, не се е случило.

Бен се начумери.

— Но защо?

— Защото всички еднорози изчезнали, Ваше Величество. И повече никой не ги видял.

— Изчезнали ли са?

— Спомням си тази легенда — заяви Куестър. — Честно казано, винаги ме е поразявала със своята странност.

Бен още повече се навъси.

— Значи, вълшебните създания са изпратили множество бели еднорози в Отвъдната земя и всички те са изчезнали. И така, никой повече не е видял никакви еднорози, освен един черен еднорог, който може би е реален, а може би не, и се явява понякога бог знае откъде. Освен, че сега се сдобихме с изчезналите магически книги, в които не се съдържа нищо за магията, а само рисунки на еднорози и някакви полуизгорели празни страници.

— С една разбита ключалка и една цяла — добави Куестър.

— И нищо за Мийкс — размишляваше Бен.