Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Вие наистина трябва да се засрамите — не млъкваше Модсли, глух за писъците на Кармоди. — Това какво трябваше да представлява? Орин, да не е някоя от твоите забежки в украсата?
— О, не — отрече Орин. — Не съм го слагал тук.
— Бруксайд, значи си бил ти.
— Шефе, не съм го виждал никога.
— Хъммм — проточи Модсли. — И двамата сте тъпанари, но никога не сте ме лъгали. Ей! — подвикна той на работниците. — Я го върнете тук!
— Стига де, я се стегни — подхвърли Модсли на Кармоди, който трепереше неудържимо. — Овладей се, не мога да те чакам, докато си преживяваш истеричния припадък! Сега по-добре ли си? Добре тогава, имаш ли нещо против да ми кажеш защо си нахлул в моя собственост и защо не бива да те преработя в протоплазма?
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ясно — заключи Модсли, когато Кармоди привърши обясненията си. — Интересна история, макар и да ми се струва, че прекалено я драматизираш. Но ето те тук и търсиш планета на име… Земя ли беше?
— Точно така, сър — отвърна Кармоди.
— Значи Земя — промълви Модсли, почесвайки се по темето. — Голям късмет имаш, май помня това място.
— Наистина ли, мистър Модсли?
— Да, уверен съм — потвърди Модсли. — Това е малка зелена планета, която поддържа живота на мономорфна хуманоидна раса, какъвто си и ти. Прав ли съм?
— Напълно!
— За такива неща паметта ми работи добре. А и така се случи, че аз построих Земята.
— Нима, сър? — възкликна Кармоди.
— Да. Спомням си съвсем ясно, защото докато я строих, измислих и науката. Вероятно историйката ще ти се стори забавна. — Той се обърна към помощниците си. — А за вас може да се окаже и поучителна.
Никой не би се осмелил да откаже на Модсли правото да разкаже история. Така че Кармоди и помощник-инженерите се постараха да изобразят внимание и Модсли започна.
Тогава бях доста дребен предприемач. Тук-там майсторях по някоя планета, понякога ми възлагаха и звезди-джуджета. Но работа винаги трудно се намира, а всички клиенти без изключение са капризни, заядливи и склонни да забавят плащанията. Не беше лесно да удовлетвориш клиентите, препираха се за всяка дребна подробност. „Променете това, променете онова, а защо водата трябва да пада надолу, притеглянето е твърде силно, топлият въздух се издига нагоре, а трябва да пада надолу…“ И така нататък.
Тогава бях голям наивник. Имах навика да обяснявам естетическите и практическите причини за всяко нещо, което правех. И не след дълго въпросите и обясненията ми отнемаха повече време от самата работа. Прекалено изобилие от празни дрънканици. Знаех, че все нещо се налага да направя по въпроса, но не можех да измисля какво да бъде.
И тъкмо преди да изпълня проекта за Земята, в главата ми взе да се оформя един изцяло нов подход към отношенията с клиентите. Хващах се как си мърморя: „Формата е следствие от функцията.“ Харесваше ми как звучи. Но после се питах: „Защо трябва формата да е следствие от функцията?“ И си изтъквах следния довод: „Формата е следствие от функцията, защото това е неотменен закон на природата и една от основните аксиоми в приложната наука.“ Това също ми харесваше, макар да не ми изглеждаше особено смислено.
Но смисълът беше без значение. Важното бе, че направих ново откритие. Неволно се натъкнах на майсторлъка в рекламата и продажбите и изобретих хитър номер с големи възможности, а именно — учението за научния детерминизъм.
Земята беше първото ми изпитание и затова винаги ще я помня.
Един висок брадат старец с пронизващи очи дойде при мен да си поръча планета. (Така бе поставено началото на твоята планета, Кармоди.) Е, бързичко приключих работата, май за шест дни, и си въобразявах, че това е всичко. Беше една от онези планети с лимитиран бюджет и тук-там я поорязах. Но да бяхте чули как се оплакваше собственикът, бихте си помислили, че съм откраднал и очите от главата му.
— Защо има толкова многобройни торнадо? — питаше той.
— Това е част от системата на атмосферната циркулация — казвах му аз. (Всъщност тогава бях малко под пара и забравих да предвидя в атмосферната циркулация регулиращ клапан.)
— Три четвърти от планетата са заети от вода! — казваше ми той. — А аз недвусмислено изисквах съотношението между земя и вода да бъде четири към едно!
— Ами не беше възможно да я направим така! — обяснявах му аз. (Бях затрил някъде смешните му спецификации. Все не мога да им хвана края на тези жалки дребни проектчета за по една планетка.)