Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Едрият монах го изгледа продължително, питайки се кой всъщност — Авелин или Сихертън — няма сърце.
— Как може да използваш тази трагедия за долните си цели! — възмути се той, когато се изравни със Сихертън.
— Авелин бездруго трябва да научи новината. Защо тогава да не се възползваме от предоставилата ни се възможност и да преценим колко в действителност струва мъжът, на когото съвсем скоро може би ще възложим толкова голяма отговорност?
Йойона го сграбчи за рамото и го принуди да спре:
— Авелин прекара осем години от живота си, доказвайки колко струва. Макар той да не го знаеше, през последните четири години беше под непрестанно наблюдение. Какво още иска Сихертън от него?
— Да докаже, че е човек — изръмжа високият монах. — Да докаже, че има чувства. Истинският духовник, приятелю, няма нужда само от благочестие. Освен него, съществуват още чувства — обич, гняв, страст.
— Осем години — повтори Йойона.
— Може би в следващия клас… — започна Сихертън.
— Ще бъде твърде късно — тихо го прекъсна другарят му. — Подготвителите трябва да бъдат избрани измежду послушниците, постъпили в манастира през последните три години, а измежду седемдесет и петимата младежи никой не показва такива заложби, каквито всички до един виждаме у Авелин Десбрис.
Тук Йойона замълча за миг и изпитателно се вгледа в лицето на Сихертън, който за първи път не знаеше какво да отвърне. Да, неодобрението му нямаше да остане скрито от останалите монаси, ала всичките му забележки относно Авелин изглеждаха жалки, разгледани в светлината на избора, пред който бе изправено братството. А даже и да разполагаше с истински доводи против младежа, отношението му, граничещо с гняв и дори омраза, със сигурност щеше да си остане крайно неприемливо за място като Ордена на Сейнт Мер’Абел.
— Но, скъпи ми Сихертън, — възкликна Йойона миг по-късно, най-сетне проумял истинската причина за държането на другия монах, — ти чисто и просто завиждаш!
Сихертън изръмжа и се извърна.
— Не е наша вината, че сме имали лошия късмет да се родим между Валежите — опита се да го утеши Йойона. — Не трябва обаче да забравяме, че имаме задължения към Ордена, а брат Авелин наистина е най-добрият сред послушниците.
Последните думи на едрия монах се забиха право в сърцето на Сихертън и той неволно затвори очи и си представи Авелин Десбрис. Винаги потънал в молитва или погълнат от работа — само така присъстваше младият послушник в съзнанието му. Слабост или сила беше това, зачуди се монахът, питайки се в същото време дали нямаше да се изложат на опасност, като предадат скъпоценните камъни в ръцете на някой така отдаден на вярата си като Авелин. Грижата за магическите предмети предполагаше решаването на немалко чисто прагматични въпроси, а прагматизмът нямаше как да бъде силната страна на един прекалено вярващ човек, напълно убеден, че желанията на неговия Бог са му съвършено ясни.
— Отец Маркварт е повече от доволен от Авелин — напомни му Йойона.
Така си беше, каза си Сихертън. Да, всеки негов опит да се възпротиви срещу избора на Авелин би бил обречен на неуспех. Все пак мястото на втори Подготвител оставаше свободно и именно натам щеше да насочи всичките си усилия той, именно там щеше да се опита да постави човек по свой вкус. Някой като Куинтал, изпълнен с живот и плам. И именно поради тези свои страсти, именно поради любовта си към светските удоволствия — човек, който лесно можеше да бъде контролиран.
Не беше изненадан, нито мускулче не трепна по лицето му.
— Кажете, учителю Сихертън, спокойно ли си е отишла? — чу се той да пита на глас.
Йойона се зарадва на този така човешки въпрос. Първоначалната липса на реакция от страна на Авелин при вестта за кончината на майка му, като че ли потвърждаваше грозните обвинения на Сихертън.
— Починала е в съня си — намеси се едрият монах.
Сихертън го изгледа заинтригувано — всъщност пратеникът, почти дете, им бе съобщил единствено, че Аналиса Десбрис е мъртва, без да споменава каквито и да било допълнителни подробности, освен това Йойона дори не бе разговарял лично с него. В рядка проява на състрадание и под заплашителния поглед, който Йойона му отправи с крайчеца на окото си, Сихертън реши да не разсейва милостивата заблуда на младия послушник.
— Ти навярно ще искаш да тръгнеш незабавно — рече той, — за да се присъединиш към баща си на нейния гроб.
В очите на Авелин просветна недоумение.
— Разбира се, може и да останеш — побърза да се намеси Йойона за втори път, виждайки капана, който Сихертън беше заложил на младежа — ако напуснеше манастира по каквато и да било причина, Авелин трябваше да чака до следващата година, за да бъде приет отново.