Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ана! Мамка му, Ана! - Строполява се отгоре ми и заравя лице в шията ми.
4.
Когато лудостта ме напусна, отворих очи и погледнах лицето на мъжа, когото обичах. Изражението му беше меко, нежно. Той потърка носа си в моя, надигна се на лакти, стисна ръцете ми отстрани на главата ми. Тъжно си помислих, че го прави, за да не го докосвам. Крисчън леко ме целуна по устните и се надигна от мен...
- Това ми липсваше...
- И на мен - прошепнах.
Крисчън ме хвана за брадичката и ме целуна. Страстна, настойчива целувка, умоляваща за... какво? Не знам. Бях без дъх.
- Не ме напускай повече. - Взираше се в очите ми. Лицето му бе ужасно сериозно.
- Няма - отвърнах тихо и му се усмихнах. Усмивката, която получих в отговор, беше ослепителна - облекчение, възторг и детинска радост, слети в един пленителен поглед, който може да разтопи и най-студеното сърце. - Благодаря ти за айпада.
- Няма защо, Анастейжа.
- Коя е любимата ти песен от компилацията?
- Виж, това ще ме издаде. - Крисчън се ухили. - Я ставай да ми сготвиш нещо за ядене, моме. Умирам от глад. - И рязко се надигна и ме дръпна.
- „Моме“ ли? - изкисках се.
- Моме. Ядене. Моля.
- Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам.
Докато изпълзявах от леглото, разместих възглавницата си и отдолу се показа спадналият балон. Крисчън посегна към него и ме погледна озадачено.
- Балонът си е мой. - Чувствах се собственически, докато взимах халата си и го обличах. „Божичко... защо трябваше да го намира?“
- В леглото ти? - измърмори той.
- Да. - Изчервих се. - Правеше ми компания.
- Щастливец е този ,Дарли Танго“ - изненадано каза Крисчън.
„Да, сантиментална съм, Грей, защото те обичам“.
- Мой си е балонът - повторих, врътнах се и отидох в кухнята, като го оставих ухилен до уши.
Седяхме на персийския килим на Кейт, ядяхме с клечки сготвеното в китайския тиган пиле с нудълси от бели порцеланови паници и пиехме охладено пино гриджо. Крисчън бе облегнал на дивана разрошената си от скорошното чукане коса, дългите му крака бяха изпънати напред. Беше обул дънките си и бе облякъл ризата си. От айпода му тихо звучеше Буена Виста Соушъл Клъб.
- Така е добре - одобрително каза той и лапна късче пиле.
Седях по турски до него, ядях лакомо, обзета от невероятен
глад, и се възхищавах на босите му крака.
- Обикновено готвя аз. Кейт не я бива много.
- Майка ти ли те е научила?
- Не точно. - Свъсих вежди. - Докато проявя интерес да се уча, майка ми вече живееше с третия си мъж в Мансфийлд, Тексас. А Рей... е, ако не бях аз, щеше да я кара на препечен стар хляб и готова храна.
- Защо не остана при майка си в Тексас?
- С мъжа й Стив... не се спогаждахме. И ми липсваше Рей. Бракът й със Стив не трая дълго. Освести се, струва ми се. Тя никога не говори за него - прибавих тихо. Мисля, че това е мрачна част от живота й, за която изобщо не сме приказвали.
- И ти остана при втория си баща във Вашингтон?
- За кратко живях в Тексас. После се върнах при Рей.
- Оставам с впечатлението, че ти си се грижила за него - тихо отбеляза Крисчън.
- Така излиза. - Свих рамене.
- Свикнала си да се грижиш за хората.
Напрегнатият му глас привлече вниманието ми и аз го погледнах.
- Какво има? - попитах сепната от странното му изражение.
- Искам да се грижа за теб. - Очите му сияеха от някаква неизвестна емоция.
Сърдечният ми ритъм се ускори.
- Забелязах - прошепнах. - Просто го правиш странно.
На челото му се събраха бръчки.
- Не знам как по друг начин.
- Още съм ти сърдита, че си купил СИП.
Той се усмихна.
- Знам. Но това, че си ми сърдита, бебчо, няма да ме спре.
- Какво ще кажа на колегите си, на Джак?
Крисчън присви очи.
- Онзи скапаняк по-добре да внимава.
- Крисчън! - сгълчах го. - Той ми е шеф.
Крисчън силно стисна устни. Приличаше на непослушен хлапак. После каза:
- Не им казвай.
- Какво да не им казвам?
- Че издателството е мое. Подписахме предварителния договор вчера. Това ще остане в тайна четири седмици, докато ръководството не направи някои промени в СИП.