Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- О?... Ще ме уволнят ли?
- Искрено се съмнявам - иронично отговори Крисчън.
Намръщих се.
- Ако напусна и си намеря нова работа, и другата компания ли ще купиш?
- Нали не мислиш да напускаш? - Изражението му се промени, отново стана предпазливо.
- Възможно е. Не съм сигурна, че ми оставяш голям избор.
- Да, ще купя и другата компания - категорично отвърна той.
Отново му се намръщих. Бях в пълна безизходица.
- Не ти ли се струва, че мъничко прекаляваш с покровителството си?
- Да. Напълно съзнавам, че изглежда така.
- Да се обърнем към доктор Флин - измърморих.
Той остави празната си паница и ме погледна безизразно. Въздъхнах. Не исках да се караме. Станах и посегнах да взема паницата му.
1 - Искаш ли десерт?
- Страхотна идея! - Ухили ми се сладострастно.
- Аз ли? - „Защо пък да не съм аз?“ Богинята в мен се сепна от дрямката си и се надигна, наострила слух. - Имаме сладолед. Ванилов. - Изкисках се.
- Наистина ли? - Крисчън се ухили още по-широко. - Бихме могли да направим нещо с него.
„Какво нещо?“
- Може ли да остана? - попита Крисчън, докато се изправяше грациозно.
- Предполагах, че имаш точно това намерение.
- Позна. Къде е сладоледът?
- Във фурната. - Усмихнах му се мило.
Той килна глава настрани и въздъхна.
- Сарказмът е най-нисшата форма на остроумие, госпожице Стийл. - Очите му искряха.
„Уф, мамка му. Какво е намислил?“
- Може пак да те преметна на коляното си.
Оставих паниците в мивката.
- Носиш ли онези сребърни топчета?
Крисчън опипа джобовете на ризата и на дънките си.
- Колкото и да е странно, не. В службата няма голямо търсене.
- Много се радвам да го чуя, господин Грей. Струва ми се, казахте, че сарказмът е най-нисшата форма на остроумие.
- Е, Анастейжа, новият ми девиз е „Ако не можеш да ги победиш, предай се и мини към тях“.
Зяпнах го. Не можех да повярвам. Той ми се ухили с отвратително самодоволство, отвори фризера и извади голямата кутия ванилов сладолед „Бен & Джери“.
- Ще свърши идеална работа. - Погледна ме с потъмнели очи.
- Бен, Джери и Ана. - Изговаряше всяко име бавно, натъртено.
Леле-мале! Ченето ми май беше увиснало до пода. Крисчън отвори чекмеджето с приборите и извади една лъжица. Погледна ме. Очите му бяха премрежени. Езикът му се плъзна по горните му зъби. О, този език!
Усещах, че се задушавам. Във вените ми бушуваше страст -тъмна и необуздана. Значи ще се позабавляваме с храна.
- Надявам се, че ти е топло - прошепна той. - Ще те разхладя ето с това. Ела. - Протегна ръка и аз му подадох моята.
В спалнята той остави сладоледа на нощното шкафче, смъкна покривката от леглото, вдигна възглавниците и струпа всичко на пода.
- Нали имаш чисти завивки?
Кимнах. Наблюдавах го като хипнотизирана. Той взе хеликоптера.
- Не си играй с моя балон - предупредих го.
Ъгълчетата на устните му се извиха в полуусмивка.
- Не бих си и помислил да го направя, бебчо, но много ми се иска да си поиграя с теб и тези завивки.
Едва овладях конвулсиите на тялото си.
- Искам да те завържа.
О'“
59'“'*
- Добре - промълвих.
- Само ръцете ти. За леглото. Искам да си неподвижна.
- Добре - повторих. Не бях способна на нищо повече.
Крисчън се приближи, без да откъсва очи от моите.
- Ще използваме ето това. - Хвана колана на халата ми, с възхитително възбуждащи бавни движения развърза възела и го изтегли.
Халатът ми се разтвори. Стоях парализирана под жаркия му поглед. След миг Крисчън го смъкна от раменете ми. Халатът се свлече в краката ми.
Бях съвсем гола пред него. Той погали лицето ми и докосването му отекна в дълбините на слабините ми.
- Легни на леглото, по гръб - прошепна той. Очите му бяха потъмнели и прогаряха дупки в моите.
Подчиних се. Стаята бе забулена в сумрак, нарушаван само от меката светлина на нощната лампа.
По принцип не понасям енергоспестяващи крушки, адски са мъждиви, но сега бях гола с Крисчън и се радвах на приглушената светлина. Той стоеше до леглото, вперил очи в мен.