Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Къде?
- Знаеш къде.
- Къде?
О, той нямаше милост! Засрамена, бързо посочих между бедрата си и той лукаво се ухили. Затворих очи, унизена и в същото време невъобразимо възбудена.
- С удоволствие - засмя се Крисчън. Започна да ме целува и даде воля на езика си, на своя носещ наслада ловък език. Изпъш-ках и вплетох пръсти в косата му. Той не спря, езикът му обикаляше клитора ми, влудяваше ме, още и още, все в кръг... „Аххх... минали са само... колко?... О...“
- Крисчън, моля те - умолявах го. Не исках да свърша първа. Силите щяха да ме напуснат.
- Какво ме молиш, Анастейжа?
- Да ме любиш.
- Тъкмо това правя - прошепна той и лекичко ми подухна.
- Не. Искам те в мен.
- Сигурна ли си?
- Моля те.
Крисчън не спираше сладостното си, прелестно изтезание. Простенах високо.
- Крисчън... моля те.
Той се изправи и ме погледна. Влажните му устни свидетелстваха за моята възбуда.
„Толкова е възбуждащо...“
- Е? - попита Крисчън.
- Какво? - Задъхвах се. Взирах се в него с отчаян копнеж.
- Още съм облечен.
Зяпнах го смутено.
Да го съблека ли? Да, мога. Протегнах ръце към ризата му и той се отдръпна.
- О, не - смъмри ме. Мамка му, имаше предвид дънките си.
А, това ми даде една идея. Богинята в мен ликуваше. Коленичих пред него. Доста несръчно и с треперещи пръсти му разкопчах копчето и му смъкнах ципа, после дръпнах надолу дънките и боксерките му и той изскочи на свобода. Леле!
Погледнах нагоре към лицето му през мигли и Крисчън отвърна на погледа ми с... Трепет? Страхопочитание? Изненада?
Изу дънките и си събу чорапите. Хванах члена му, стиснах го силно и започнах да движа ръка така, както ми бе показвал. Крисчън изпъшка и се напрегна, дишаше през зъби. Бавно го поех в устата си и засмуках - силно. Ммм, какъв вкус!
- Охх. Ана... хей, по-полека!
Той нежно обхвана главата ми и аз го поех по-дълбоко, стисках устни колкото мога по-силно, като внимавах да не забия в него зъбите си, и засмуках.
- Мамка му! - ахна той.
О, това прозвуча толкова прекрасно, вдъхновяващо и секси, че го направих отново, налапах го още по-дълбоко и завъртях език. Хмм... Чувствах се като Афродита.
- Стига, Ана. Край.
Направих го пак - „Моли, Грей, моли!“ - и още веднъж.
- Разбрах те, Ана - изсумтя Крисчън през зъби. - Не искам да свърша в устата ти.
Направих го още веднъж и той се наведе, хвана ме за раменете, изправи ме на крака и ме метна на леглото. Изхлузи ризата си, после се наведе към захвърлените си дънки и като добро момче извади станиолова опаковка. Задъхваше се също като мен.
- Свали си сутиена - заповяда ми.
Надигнах се и се подчиних.
- Легни. Искам да те гледам.
Легнах и го загледах, докато бавно си слагаше презерватива. Исках го ужасно. Крисчън се взря в мен и облиза устните си.
- Невероятна гледка си, Анастейжа Стийл. - Наведе се и бавно изпълзя над мен, като ме целуваше навсякъде. Целуваше гърдите ми, дразнеше зърната ми, а аз стенех и се гърчех под него. И изведнъж Крисчън спря.
„Не... Недей. Искам те“.
- Крисчън, моля те...
- За какво ме молиш? - прошепна той между гърдите ми.
- Искам те в мен.
- Веднага ли?
- Моля те!
Като продължава да ме гледа, той разтваря краката ми с коляно и се плъзва отгоре ми. И без да откъсва очи от моите, възхитително бавно потъва в мен.
Затварям очи и се наслаждавам на пълнотата, на острото усещане за неговото обладаване, инстинктивно повдигала таза си, за да го посрещна, да се слея с него. Стена високо, почти плача. Крисчън се измъква и съвсем бавно отново ме изпълва. Пръстите ми се заравят в буйната му копринена коса и той сладостно бавно пак влиза и излиза от мен...
- По-бързо, Крисчън, по-бързо... моля те.
Той ме гледа триумфално и ме целува силно, после наистина започва да се движи - грубо, безпощадно... о, мамка му - и разбирам, че това няма да продължи много. Крисчън налага бесен ритъм. Аз също започвам да го ускорявам, напрягам се под него.
- Хайде, бебчо - задъхва се Крисчън. - Давай.
Думите му ме отприщват и аз избухвам, разкошно, вцепеняващо, пръскам се на милиони късчета около него, и той ме последва, като вика името ми.