Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
събитията.
>6.
О. пътуваше по шосе 22 в своя пикап «Форд F150», бе четири часът
следобед, слънцето светеше право в очите му и той се чувстваше така, сякаш има махмурлук. Да… Освен главоболието, усещаше тръпки да
пъплят по тялото му — точно както след жестоко напиване. Проклетото
гъделичкане лазеше под кожата му като червеи.
Разяждащото го дълбоко съжаление му напомняше за дните, в които
редовно се напиваше. Бе същото, като да се събуди до грозна жена, която
презираше, но с която, въпреки това, е правил секс. Да, чувството
приличаше на онова, но бе много, много по-лошо.
Плъзна длани по кормилото. Кокалчетата на пръстите му бяха
здравата ожулени и знаеше, че има одрасквания по врата. Образите от
деня минаваха пред очите му и го заслепяваха, стомахът му се бунтуваше.
Бе отвратен от нещата, които бе сторил на любимата си.
Е, сега бе отвратен. А когато ги извършваше… смяташе, че е
справедлив.
Трябваше да бъде по-внимателен. Тя бе живо същество, все пак… По
дяволите, ами ако бе отишъл твърде далеч? О, Боже… Не биваше да си
позволява такива изстъпления. Но когато видя, че е освободила вампира, когото й бе довел, за да се нахрани, изгуби контрол над себе си. Избухна
като шрапнел и парчетата се забиха право в плътта й.
Вдигна крак от педала на газта. Искаше му се да се върне, да я изкара
от тръбата и да се увери, че все още диша. Обаче нямаше достатъчно
време — срещата на елитните отряди щеше скоро да започне.
Натисна отново педала на газта. Знаеше, че като я види, няма да може
да се откъсне от нея и тогава водачът на лесърите щеше да дойде да го
потърси. Което щеше да е проблем. В центъра за въздействие цареше
бъркотия. По дяволите…
О. намали скоростта и зави надясно. Пикапът излезе от шосе 22 и
навлезе в тесен черен път.
Хижата на господин X., където се помещаваше и главната квартира на
Обществото на лесърите, се намираше в средата на гора, простираща се
на седемдесет и пет акра. Бе напълно изолирана и малка, построена
изцяло от дърво и покрита с тъмнозелени дървени плочи. Зад нея имаше
външна голяма пристройка, наполовина колкото хижата. О. спря и видя, че отпред са паркирани безразборно още седем автомобила, всичките бяха
американско производство и на повече от четири години.
О. влезе вътре и установи, че е дошъл последен. Останалите членове
на елитните отряди заемаха едва ли не цялото тясно пространство, бледите им лица бяха сериозни, телата им — широкоплещести и натежали
от мускулна маса. Това бяха най-силните мъже на обществото и също така
му служеха от най-дълго време. О. бе единственото изключение, когато
ставаше въпрос за дълга служба. Бяха минали само три години от
посвещаването му и никой от останалите не го харесваше, защото бе нов.
Те обаче нямаха право на глас. Той бе здрав и издръжлив като всеки
един от тях и го бе доказал. Завистливи копелета… Не, той никога
нямаше да бъде като тях — просто безхарактерно говедо на Омега. Не
можеше да повярва, че тези идиоти се гордеят с факта, че избледняват с
времето и губят своята идентичност. Той се бореше с изсветляването.
Боядисваше косата си, за да продължи да бъде тъмнокестенява както
някога, и ненавиждаше постепенното побеляване на ирисите си. Не
искаше да изглежда като тях.
— Закъсня — каза господин X. Водачът на лесърите се облегна на
хладилника, който не бе включен. Погледът на бледите му очи се спря
върху драскотините по врата на О. — Бил си се с някого?
— Знаеш какви са братята — О. си намери местенце по-далеч от него.
Макар да кимна на партньора си У., не удостои с внимание никого
другиго.
Водачът на лесърите продължи да го гледа.
— Виждал ли е някой господин М.?
«По дяволите», помисли си О. Щяха да му потърсят сметка за лесъра, когото бе премахнал, защото го бе заварил с неговата любима.
— О.? Имаш ли нещо да кажеш?
Отговори У., застанал вляво от него.
— Видях М. преди зазоряване. Биеше се с един от братята в центъра
на града.
Втренченият поглед на господин X. се премести вляво. О. бе така
шокиран от лъжата, че замръзна на мястото си.
— Видял си го със собствените си очи?
Гласът на другия лесър не трепна.
— Да.
— Възможно ли е да прикриваш О.?
Що за въпрос? Лесърите бяха безмилостни убийци и в непрекъсната
конкуренция помежду си за положение в обществото. Дори между
партньорите нямаше лоялност.
— У.?
Запитаният поклати светлата си глава.
— Не. Защо да рискувам кожата си, за да спася неговата?