Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
«Форд Таурус». Промъкна се до нея, като се криеше зад стволовете на
боровите дървета, стъпвайки безшумно по снега. Постройката нямаше
прозорци. Вратата бе само една. Чуваше движение и разговори през
тънките стени.
Извади един от пистолетите си, свали предпазителя и се замисли над
възможностите си. Да се дематериализира и после да се появи вътре, щеше да е глупав ход. Не познаваше вътрешния план на сградата.
Единствената му друга алтернатива, макар и задоволителна, също не бе
изпипана стратегически. Да отвори вратата с ритник и да нахлуе вътре, стреляйки непрекъснато, бе дяволски привлекателна идея, обаче, макар и
да не се страхуваше за собствения си живот, нямаше да рискува този на
Бела.
В този момент, чудо на чудесата, отвътре излезе един лесър и
затръшна вратата след себе си. След секунди го последва втори, след
което се чуха характерните звуци на включваща се алармена инсталация.
Първата мисъл на Зи бе да застреля и двамата, обаче успя да задържи
пръста си на спусъка. Щом бяха включили охранителната система, значи в
къщата нямаше никого другиго и шансовете му да измъкне Бела оттам
току-що се бяха увеличили. Но какво щеше да стане, ако това бе просто
стандартна процедура при излизане, независимо дали в къщата имаше
други лесъри, или не? В такъв случай, само щеше да издаде присъствието
си и да предизвика буря.
Загледа как двамата лесъри се качват в пикапа. Единият имаше кафява
коса, което обикновено означаваше, че е член на обществото отскоро.
Този обаче не действаше като новак — беше уверен и говореше. А онзи, който бе със светла коса, слушаше и кимаше с глава.
Двигателят изръмжа и пикапът потегли, утъпквайки снега с гумите
си. Без да включи фаровете, пое по път сред дърветата, който едва се
забелязваше.
Да остави тези две копелета да потънат в залеза, бе изпитание за
самоконтрола му. Стегна мускулите в цялото си тяло толкова здраво, че
заприличаха на корабни въжета. Но ако не успееше да се сдържи, в
следващата минута щеше да се озове върху капака на пикапа и да пробие с
юмрук предното стъкло, да сграбчи убийците за косите и да ги захапе.
Шумът от двигателя на пикапа заглъхна и Зи се заслуша внимателно в
последвалата тишина. Не чу нищо и това възроди желанието му да нахлуе
с ритник през вратата. Но след като се сети за алармената инсталация, размисли. Ви щеше да е тук след около минута и половина.
Чакането го убиваше, но се налагаше.
Докато пристъпваше неспокойно от крак на крак, обут в тежките
ботуши, долови някаква миризма… Подуши въздуха. Някъде наблизо
имаше газ. Пропан. Може би захранваше генератора, който се виждаше
отзад. За отопление вероятно ползваха керосин. Усещаше се обаче и друг
мирис — на дим, на нещо, което гори… Погледна ръцете си — да не би
той да се бе подпалил, а да не усещаше нищо? Не.
«Какво ли е, по дяволите?»
Когато осъзна какво е, ужасът го вледени чак до костите. Бе застанал
в средата на кръг обгорена земя, който имаше размерите на тяло. Нещо бе
изпепелено точно тук, и то през последните дванайсет часа, ако се съдеше
по миризмата.
О… Боже! Дали не я бяха оставили на слънцето?
Зи клекна и постави длан върху обгорената земя. Представи си как
Бела лежи там, а слънцето се подава иззад хоризонта и си представи каква
болка е усетила — вероятно десет хиляди пъти по-силна от онази, която
той изпита при материализирането си тук.
Черното петно изгоряла земя се замъгли пред очите му, очертанията
му се размиха.
Потърка лицето си, после втренчи поглед в дланта си. Бе мокра.
Сълзи?
Замисли се над чувствата, които изпитваше, обаче мозъкът му
отчиташе само информация за тялото му. Горната му половина се
поклащаше, мускулите му бяха отмалели. Имаше лек световъртеж и
усещаше слабо гадене. Но това бе всичко. Чувствата не съществуваха за
него.
Потърка гърдите си с ръце веднъж и се канеше да повтори
движението, когато в полезрението му попаднаха чифт тежки ботуши, досущ като неговите.
Вдигна поглед към лицето на Фюри. А то приличаше на маска —замръзнало и сиво — пепеляво на цвят.
— Тя ли е била? — попита близнакът му с дрезгав глас и коленичи.
Зи политна назад и едва успя да предпази пистолета си от допир със
снега. В момента не можеше да е близо до никого, особено до Фюри.
Изправи се с мъка на крака.
— Вишъс все още ли не е дошъл?
— Зад теб съм, братко — прошепна Ви.
— Има… — прочисти гърлото си. Потри лице в ръката си над лакътя.