И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Имаше и карта на околността, включително и на града, в който живееше Данс — Пасифик Гроув.
— Това е безобидна декорация. Да прегледаме съдържанието на блога… там ще намерим разковничето — предложи Боулинг и сбърчи чело. — Как ги наричате — улики или доказателства?
— И броколи да им казваш, важното е да ни помогнат да открием престъпника.
— Да видим докъде ще ни отведат зеленчуците. — Той й продиктува друг адрес: http://www.thechiltonreport.com/ html/june26.html. Тук беше средоточието на блога — мини статиите на Чилтън.
— Чилтън е оригиналният постър — заобяснява Боулинг. — Качва коментарите си и хората му отговарят. Съгласяват се или не одобряват. Понякога се отплесват към други теми.
Данс забеляза, че основният коментар на Чилтън остава най-отгоре, а под него следват отговорите. Повечето се отнасяха директно към съобщението на блогъра. Някои обаче обсъждаха чуждите мнения.
— Всяка статия и свързаните с нея коментари наричаме „тема“ — уточни специалистът. — Понякога дискусията тече месеци и години наред.
Данс започна да преглежда съобщенията. Под находчивото заглавие „ДемаБОГИЯ“ Чилтън критикуваше човека, когото тя видя пред болницата — преподобния Фиск и движението „Животът над всичко“.Фиск твърдял, че лекар, извършил аборт, заслужава смърт. Чилтън пишеше, че е противник на абортите и евтаназията, но осъждаше изказването на Фиск. Двама от защитниците на отеца — КримзониънКрайст и Люк1734 — яростно заклеймяваха Чилтън. Първият заявяваше, че блогърът трябва да бъде разпнат на кръст. Катрин се почуди дали зад псевдонима не се крие огромният червенокос бодигард на преподобния, който също участваше в протеста.
Темата „Властта на народа“ съдържаше статия за калифорнийския конгресмен Брандън Клевинджър, оглавяващ Комитета по ядрена енергетика. Чилтън разкриваше, че Клевинджър е бил на почивка с предприемач, предложил да се построи нова ядрена централа край Мендосино вместо край Сакраменто, където проектът щял да е по-ефикасен и по-евтин.
В „Обезсолявай и… обезлюдявай“ блогърът атакуваше плана за построяване на завод за пречистване на морска вода край река Кармел. Коментарът критикуваше лично бизнесмена Арнолд Брубейкър, обрисуван от Чилтън като пришълец от Скотсдейл, Аризона, с тъмно минало и връзки с престъпни организации.
Два коментара представяха позицията на гражданството по темата.
„Отворихте ми очите по въпроса. Прегледах приложения в общината план и твърдя, че макар като адвокат да съм запознат с екологичните постановления, този документ е най-мъглявата разработка, която някога съм виждал. Смятам, че се нуждаем от доста повече прозрачност, за да дискутираме темата в дълбочина.“
„Знаете ли, че към 2023 Америка ще остане без водни ресурси? А 97 процента от водата на Земята е солена. Само идиот не би се възползвал от този факт. Пречистването на морска вода е жизнена необходимост, ако искаме да опазим статуквото си на най-продуктивна и ефективна държава в света.“
В „Жълтия път“ Чилтън обсъждаше проекта „Калтранс“ на Държавния департамент по транспорта. От магистрала № 1 през Салинас към Холистър се предвиждаше ново шосе, прекосяващо обработваеми земи. Чилтън оспорваше прибързаността на администрацията, както и виещото се трасе, което облагодетелстваше някои фермери за сметка на други. Авторът намекваше за подкупи.
Консервативната природа на Чилтън личеше в есето „Просто кажете «не» — критика срещу увеличаването на часовете по сексуално образование в основните училища“. (Чилтън призоваваше към въздържание.) Подобно послание съдържаше статията „Синоними ли са АКТ и закон?“ — за женен съдия, заловен в мотел с два пъти по-млада служителка. Чилтън се възмущаваше, че комисията по етика е наказала съдията само с порицание, вместо да го отстрани окончателно от съдебната зала.
Катрин Данс стигна до критичната тема под снимка на кръст, цветя и плюшена играчка.
Мнение на Чилтън
„Наскоро пътувах по магистрала № 1 и зърнах два кръста и няколко ярки букета, поставени на мястото на ужасния инцидент от девети юни, когато две момичета загинаха след абитуриентски бал. Смърт… и завинаги променени съдби на близки и любими.
Спомних си, че не знам полицията да е разследвала инцидента. Обадих се тук-там и разбрах, че няма задържан. Не е подавана друга информация за катастрофата.
Стори ми се странно. Щом шофьорът — гимназист, чието име няма да споменавам — не е подведен под отговорност, значи не е виновен. Каква тогава е причината за инцидента? Забелязах, че край мястото на инцидента шосето е ветровито, песъчливо, неосветено и без мантинела. Предупредителният знак е олющен и явно не се различава в тъмното [инцидентът е станал към полунощ]. Липсва и дренаж. Отстрани и по самото шосе има локви.