Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Последваха дълги десет секунди, през които никой не продума. Двамата зяпаха изумени предмета, който улавяше слънчевите лъчи.
— Невъзможно — каза Реми.
На дъното на кутията лежеше бутилка, зелена стъклена бутилка от вино.
Без да отговори, Сам повдигна края й с десния си показалец на няколко сантиметра, за да видят дъното.
— Мили боже…
Символът, гравиран в стъклото, им беше до болка познат.
Глава 10
Ла Хоя, Калифорния
— Горкият човек… — проговори Реми. — Да умре по този начин… не мога да си представя.
— Аз и не искам — отвърна Сам.
Двамата се бяха изтегнали на шезлонги в солариума, заобиколени от палми и папрати в саксии, а лъчите на обедното слънце осветяваха всеки нюанс от плочките на пода. Това беше една от любимите им стаи в къщата, а изборът определено не беше лесен.
Кацнал на върха на скалите над Голдфиш Пойнт и гледащ към индиговите води на Тихия океан, домът на семейство Фарго и главна база на дейността им представляваше четириетажна къща с високи тавани с греди от кленово дърво и достатъчно прозорци, за да бъде човекът по поддръжката зает по осем часа всеки месец.
На най-горния етаж беше разположен апартаментът на Сам и Реми, а под него — четири апартамента за гости и обща дневна с кухня и трапезария, издадена над скалите. На втория етаж се намираше спортният салон с различни тренажори, сауна, басейн с насрещно течение и стотина квадрата твърд дървен под, на който Реми тренираше фехтовка, а Сам — джудо.
Приземният етаж предлагаше сто и осемдесет квадрата офис пространство за Сам и Реми и допълнителна работна площ за Селма. Там имаше три работни станции „Мак Про“, допълнени с трийсетинчови екрани и два трийсет и два инчови LCD телевизора, закачени на стената. На източната стена беше монтиран петметров, хиляда и осемстотин литров соленоводен аквариум: гордостта и радостта на Селма.
— Да се надяваме, че си е отишъл бързо и спокойно.
Мъжът, за когото говореха — бедната душа от подводницата „Молх“ — вече си имаше име: Манфред Бьом, командир Манфред Бьом. Научиха го от дневниците, които намериха. Единият бе дневникът на подводницата, а другият — личният дневник на Бьом, датиращ още от началото на Втората световна война.
Въоръжени с груб софтуерен превод, Сам и Реми веднага се потопиха в текстовете, които започваха да им звучат като последна воля и дума на Бьом и неговата подводница. Скоро научиха и нейното име: UM-34, подводница Молх, 34-та конструкция.
Сам се концентрира върху дневника на подводницата, опитвайки се да проумее откъде е дошла и как се е озовала в ръкава на река Покомоук. Реми пък се опитваше да научи нещо повече за човека в нея, освен това, което им говореха униформата и рангът му.
След като натовариха скифа и оставиха „Молх“ зад гърба си, Сам и Реми сметнаха за разумно да стоят далеч от Сноу Хил и магазина за лодки, тъй като вероятно Белязаният и приятелите му щяха да дебнат наоколо в очакване на завръщането им. Вместо това слязоха десет мили по-надолу по реката и акостираха на юг от Уилоу Гроув, където реката се доближаваше до шосе 113. Оттам се обадиха за такси, после и в магазина за лодки. Обяснението на Сам беше достатъчно неясно и кратко, съпроводено от обещание за щедър бакшиш, задето трябва да идат сами да си приберат скифа. Накрая се обадиха в квартирата си и управителят се съгласи да изпрати нещата им обратно в Калифорния.
Пет часа по-късно бяха на международното летище „Норфолк“ и се качваха на самолет за дома.
При завръщането си веднага предадоха на Селма бутилката, която намериха в подводницата, и от тогава не чуха ни дума от нея. Тя се затвори с двамата си асистенти — младата двойка Пийт Джефкоут и Уенди Корден (които знаеха всички възможни вицове за Питър Пан), в кабинета си и нямаше да излезе от там, докато не стигне до отговор.
На пръв поглед Пийт и Уенди бяха най-обикновени двайсетинагодишни младежи от Калифорния: обгорели, слаби, усмихнати, с изсветлели от слънцето руси коси, но в интелектуално отношение у тях нямаше нищо обикновено. И двамата бяха завършили с отличие Университета на Южна Калифорния, Пийт с бакалавърска степен по археология, а Уенди — с диплома по обществени науки.
Каквото и да бяха открили Сам и Реми, нямаше съмнение, че символът на дъното е същият като на парчето стъкло, намерено от Тед, както и за приблизителния произход на бутилката. Етикетът беше ръчно написан на френски език.