Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
И тъй, разтревожена от оскъдните съобщения и обаждания, тя нае кола и един петък следобед пристигна неочаквано на обекта му. Слуховете се оказваха верни, ако можеше да се съди по напрегнато радостната му физиономия, с която я посрещна, както и от косите погледи на унгарката, която, за съжаление, беше наистина зашеметяваща. Посещението й продължи само до малките часове на следващия ден. Някъде към три след полунощ тя гневно го отблъсна от себе си, прекара остатъка от нощта на ръба на леглото и се измъкна по зазоряване, докато той още спеше. Няколко месеца по-късно прие предложеното й място в Археологическия институт в Лондон и така напълно изчезна от живота му.
— Моля те, не затваряй. Важно е.
— Добре ли си? — Гласът й прозвуча загрижено.
— Не, не, добре съм, но трябва да говоря с теб по един въпрос. Има ли компютър пред теб?
— Да.
— Мога ли да ти пратя малко материали да ги погледнеш? Ще изчакам.
Тя се поколеба, но накрая му даде имейла си.
Люк чуваше дишането й в слушалката, докато прикачаше файловете и ги изпращаше.
— Получи ли ги?
— Да.
— Отвори първо снимка деветдесет и три.
Зачака, взирайки се в своето копие на изображението, все още хипнотизиран от него, и се мъчеше да си я представи, докато тя сваляше файла. Две години не бяха толкова много време. Едва ли се е променила особено. Радваше се, че най-сетне беше намерил предлог да й звънне.
Гласът й прозвуча стреснато, сякаш някой беше изпуснал порцеланов сервиз зад гърба й.
— Господи! Откъде е това?
— От Перигор. Какво мислиш?
На снимката беше изображението на стадото малки бизони с човека птица сред него.
— Великолепна е. Отскоро ли е?
Вълнението в гласа й му доставяше наслада.
— Съвсем отскоро.
— Ти ли я откри?
— С радост ще заявя, че да.
— Някой знае ли вече?
— Ти си от първите.
— Защо точно аз?
— Отвори снимки двеста и единайсет и двеста и петнайсет.
Тези снимки бяха направени в последната от десетте зали, Залата на растенията, както беше започнал да я нарича Люк.
— Истински ли са? — не повярва Сара. — Да не си си играл с фотошоп?
— Нищо не е пипано и манипулирано, всичко си е съвсем истинско — увери я той.
Тя помълча известно време, след това тихо каза:
— Никога не съм виждала подобно нещо.
— Не съм си помислял и друго. А, има и още нещо. Намерих ориняшко оръдие досами рисунките.
— О, Господи… — прошепна тя.
— Така че ми трябва специалист по растенията, включваш ли се в играта?
9.
Гатиноа седеше сковано зад старото си бюро, имитация на китайска мебел, което държеше глезените, коленете и бедрата му свити под прав ъгъл. Никога не се прегърбваше, дори когато си бе у дома или в клуба. Така беше възпитан, да бъде един от социалните продукти на търговска фамилия, смътно придържаща се към аристократичните си корени. В кабинета гледката на изправената му фигура допринасяше за грижливо изграждания му имидж на властен човек.
В ръцете му имаше досие, озаглавено „Предложение за мащабни разкопки в пещерата Руак, Дордон, от проф. Люк Симар, Университет в Бордо“. Бе прочел прилежно материала, беше прегледал фотографиите и бе премислил последиците без страничния шум от страна на екипа му.
След девет дълги години начело на Отдел 70 това беше първата му истинска криза и тя събуждаше смесени чувства у него. От една страна, беше катастрофа, естествено. Шейсет и пет годишната мисия на отдела беше изложена на заплаха. Ако се допуснеше сериозен пробив в сигурността, щеше да плати прескъпо. Главата му определено щеше да се търкулне, но не само неговата. Щеше ли да оцелее министърът на отбраната? А президентът?