Внимавай в картинката

Спомняйки си несправедливостта, тя пристъпи напред.

— Разбира се, че е твоята. Трябваше да се прикрия по някакъв начин. Какво те накара да мислиш, че ще се разхождам из хотела с дрехи, подхождащи повече на отнесена тийнейджърка, отколкото на…

— Омъжена жена?

— Да. Не! — Тя го погледна с присвити очи. — Не се опитвай да ме объркаш. Вече ти казах, че не си спомням да сме се женили.

— Продължаваш ли да не си спомняш? — Хвана я за ръката и я придърпа към себе си.

— Да. — Внезапно я озари вдъхновение. — Но да те видим ти пък какво знаеш за мен?

— Какво имаш предвид? — Той намота една от къдриците й около пръста си.

— Ако сме се оженили, няма как да не съм ти разказала нещо за живота си. Опресни паметта ми.

— Бих могъл. — Той удължи паузата като се надвеси над нея и си пое дълбоко въздух над главата й. — Но няма да го направя.

— И защо? — Тя също вдиша и познатото му ухание задейства верижна реакция от копнеж, страст и предпазливост. Защото разпозна аромата му, бе спала в прегръдката му и се бе изпълнила с живот.

Това беше мъж, от когото трябваше да се пази.

— Страдаш от амнезия. Най-добре ще е да откриеш истината сама.

По дяволите, биваше си го! Не можеше да го хване, колкото и да се мъчеше.

— Май амнезията ми се разширява. Не си спомням да съм закусвала тази сутрин.

— Гладна ли си? — Говореше близо до ухото й, толкова близо, че още малко и думите му щяха да се превърнат в целувка.

— Умирам от глад. — Тя избута главата му.

— Можеше да си поръчаш закуска в стаята. — Той допря ръката си към долната част на гръбнака й и я поведе надолу по коридора. — Все пак знаеш къде е телефона.

Тя се напрегна вътрешно в очакване да го чуе да рецитира части от разговора й с Джудит.

Не го направи. Коментарът му увисна във въздуха. Вместо това той каза:

— Хайде, ще ти покажа къде е кухнята. Ще помолим да ти дадат нещичко.

— Не знаех, че вече имате румсървис. — Докато вървяха, тя се притисна в него. Не знаеше защо. Просто имаше чувството, че той може да й е опора — във всяка ситуация.

Боеше се, че ако този фарс се проточеше прекалено дълго, щеше да започне да вярва в него и в глупавата му история за брака им.

— Работниците в хотела трябва да се хранят — каза той, — а готвачите и сервитьорите трябва да се упражняват. Официалното откриване на „Тайната градина“ е след три седмици. Така че, да. Имаме румсървис. — Двамата завиха по коридора и се озоваха пред асансьор. Той натисна копчето за надолу.

— Качих се до тук с асансьор, но когато се обърнах, той беше изчезнал. — Огледа се. — А този изобщо не ми се вижда познат. Мислиш ли, че се шляе, когато никой не гледа?

— Има два асансьора. Ти се качи с другия.

— Аха. — Ясно. Беше я наблюдавал.

— Трябва да имам карта — каза тя.

Той й показа един говорител, инсталиран в стената.

— Забеляза ли ги?