Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
— Щом баба ти е от Мичоакан, имаш моя стил на готвене — каза мистър Кордеро след известно мислене. — Предполагам, че ще се получи. Струваш ми се умно момиче. Говориш ли испански?
— Разбирам го, но не говоря много добре.
— Lo suficientemente bueno como para tomar un pedido?
— Si. Достатъчно добре, за да взема поръчка — преведе, потвърждавайки по този начин знанието си на език Лус.
— Да ти кажа, обикновено не работя така. Но сега ще го направя, защото твоята абуела е от родния ми край. — Сви отново рамене. — А и моето момиче, Офелия, доста се уморява напоследък. За бебето не е добре да работи толкова много, а за мен не е добре тя да е толкоз бавна, нали? Та значи, може би все пак идеята не е лоша. Ти ще поработиш няколко дни, а и повече, ако искаш. Да спечелиш малко пари за колата си. Така всички ще са доволни. Става ли?
Лус си пое дъх и се замисли, дали това не е поредното побутване от Есперанса. Можеше да чуе гласа й, някъде отдалече. Fortaleza.
— Добре — отвърна накрая тя и без причина се разсмя.
Офелия плесна с ръце.
— Ей, това е страхотно! Наистина, chica, не мога да повярвам. И не се тревожи, никой няма да те тормози.
Отиде при мистър Кордеро и го прегърна.
— Краката ми ви благодарят!
— Да, да — отвърна той, като се преструваше неуспешно на намръщен.
— Все още обаче, не знам, къде ще спя тази нощ — каза Лус. — Знаете ли наблизо хотел, който да е достатъчно приличен и чист и да не трябва да продам някой крак или ръка за спане там?
— Има „Холидей Ин“ близо до магистралата — каза мистър Кордеро.
— Там не е евтино — прекъсна го Офелия. — Ами „Las Damas“?
Мистър Кордеро потърка брадичката си.
— Не е нещо особено, но е чисто. И евтино. Познавам жената, която държи мястото. Ще й звънна да проверя дали има свободна стая.
— Там отседнах, когато за пръв път дойдох тук — каза Офелия. — Нещо като пансион за момичета, дошли в големия град, които имат нужда от сигурно място, където да останат за няколко дни. Много жени от Мексико отиват там.
Както го описваше Офелия, приличаше на убежище за жени бегълки, криещи се от нещо или някого.
— Не знам, може би все пак мотелът е по-добра идея.
Офелия усети притеснението на Лус и я успокои:
— Знам какво си мислиш, но е по-добре. Наистина, приятно местенце е.
— А ти, защо си се преместила оттам?
— Сега живея с Анхел.
Мистър Кордеро започна да чисти съседните маси.
— Той не е добър човек.
Офелия подмина коментара.
— А и Сюзан Корингтън — това е дамата, която държи пансиона — позволява момичетата да останат там, само докато си намерят работа, или друго място, където да живеят. Грижи се, да имат сигурно местенце за престой, когато дойдат отначало в града. Предполагам, че го прави, защото тя самата някога е имала труден живот. Чувала съм истории за това, което е преживяла, и повярвай ми, момиче, не искаш да знаеш за какво става дума.
— За мен тя е светица — каза мистър Кордеро.
— Мога да те заведа, да се запознаеш с нея и да проверим, дали ще те приеме, искаш ли? — допълни Офелия.
Лус изпуфтя, докато обмисляше. Предложението беше добро, а и така нямаше да й се налага да се връща в Милуоки. Замисли се и за стенописа в ресторанта. Може би беше още един знак.
— Добре, съгласна съм — реши най-накрая. — Благодаря.
— Е, ако двечките сте свършили с приказките, грабвай една престилка и се хващайте за работа, преди да е дошла вечерната смяна — нареди мистър Кордеро. — Vamonos. Да започваме.
През следващите няколко часа Лус се научи какво означава истинско търчане. Системата на мистър Кордеро, за вземане на поръчки, сервиране и почистване беше точна и ясна — никакво разтакаване. Менюто беше простичко и написано на голяма дъска, зад плота. Повечето хора бяха редовни клиенти и знаеха какво искат. Мистър Кордеро беше доволен, защото Лус схващаше бързо. Офелия беше шумна и бъбрива, всезнайко и постоянно я поправяше, дори за най-малкото нещо. Но освен това беше и напълно искрена и приятелски настроена. Когато си тръгнаха от ресторанта след затварянето му, ярката й индивидуалност се разкри в пълния си блясък.
— Това е просто страхотно! — възкликна тя и хвана Лус за ръката.
След като приключиха работа, момичето разпусна косата си, сложи на устните си искрящо червено червило, златна верижка с кръст и по няколко гривни на ръцете си. Те подрънкваха секси, когато вървеше.