Дъщерята на пеперудите

Малката й градина щеше да бъде нейният личен храм, жизненоважната брънка от миграцията на пеперудите монарх. Все пак, тя беше стояла в Свещения кръг и беше танцувала с тях. Това беше най-малкото, което можеше да направи.

Припомни си отново легендата за богините, които се бяха жертвали, за да донесат светлина на света. И сънят, който постоянно й се явяваше — за реещата се във въздуха богиня без лице, която някога таеше надежди, че е нейната майка. Вече не го сънуваше, но разбираше, че Есперанса беше искала тя да вярва в богините.

И тя го направи. Лус се усмихна и се замисли за три от тях, които беше срещнала в своето пътуване — Офелия, Стейси и Маргарет. Представи си, как Маргарет търси пеперуди, заедно с Били из планинските колонии, старателно записвайки наблюденията си в своите дневници. Как Стейси се оставя вятърът да я понесе в нова посока, с нов мъж към следващата й цел. И Офелия, кърмеща дъщеря си на гръдта си, най-накрая открила семейството си. Богините бяха навсякъде, ако човек знаеше къде да ги потърси.

Есперанса беше разказвала на Лус историите, които смяташе, че едно младо момиче трябва да знае за майка си. Но тя предпочиташе истинската история за живота на Марипоса. Майка й беше по-силна, по-пламенна героиня, от всяка наивна принцеса от приказките, защото бе страдала, падала и преживяла най-суровата реалност на живота. И беше оцеляла.

Сега Лус беше готова, да постави началото на своята собствена история, която някой ден щеше да се превърне в легенда за нейните деца. Вече не се тормозеше заради липсващите парчета от миналото си. Искаше да напише нови страници, в които се надяваше да има място и за Съли, и за майка й. И историята й щеше да започне с думата „да“!