Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Погледна бияча, който понечи да излезе иззад бюрото. Разбрах намека и се насочих към вратата. Сега вече двамината на канапето ме гледаха вторачено. Единият беше сложил длани върху бедрата си, сякаш се канеше да стане. Забелязах, че на два от пръстите му липсват горните фаланги.
— Предайте му, че ще обядваме заедно — казах на секретарката и се шмугнах в коридора.
Тъкмо тръгнах към асансьорите, когато вратата зад мен се отвори. Мъжагата ме изпроводи с поглед, докато не се скрих зад чупката към асансьорите.
Още се озъртах и направо налетях на плешивия дребосък, който, когато се появих, си тръгваше от „Усмихнатото хлапе“. По колко ли души на ден изритваха от онзи кабинет? Дребничкият мъж стоеше между асансьорите и пушеше евтина пура точно пред табелата „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО. НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ НАКАЗВАТ СПОРЕД ЗАКОНА“. Лицето му беше пепеляво.
— Да не би да работите за тези боклуци? — поинтересува се човекът.
— За кои боклуци? — направих се аз на по-тъп, отколкото съм.
— Как за кои? За „Усмихнатото хлапе“. Педали!
— А, не. Работя за „Небесно псе“. А вие?
— Такова име не ми е известно. Но тези кретени се прикриват зад какви ли не имена. Всичките им дружества са с ограничена отговорност и не вписват и цент в графата „Печалба“. Мошеници!
— Всъщност точно в момента сме в преговори.
— Да де, преговори! Отваряйте си очите на четири! Онзи мухльо като нищо ще ви отреже ташаците и после ще се опита да ви ги пробута, но с петнайсет процента по-скъпо.
Мъжът изтръска пепелта от пурата върху килима и я размаза с тока на обувката си. Чудничко!
— За Олдъс ли говорите? — попитах аз.
Номерът вече бе минал веднъж.
— Кой?
— Господин Олдъс.
— Какъв ти Олдъс! — излая Мики Марвин. — Говоря за Изкормвача. Ти, мой човек, да не падаш от Луната?
— Изкормвача ли?
— Ами да, Изкормвача. Джак Рипън Изкормвача2. Да не би в града да има двама Изкормвачи?
— Джак Рипън ли? — повторих изумен. — Нима „Усмихнатото хлапе“ е на Джак Рипън?
Дребосъкът бе започнал да мачка смрадливата пура, но при тези думи спря и ме загледа с отворена уста — съвсем в стила на Хъмфри Богарт държеше пурата залепена за долната си устна.
— Мики Марвин не търпи глупаците — отсече плешивкото и се врътна в другата посока.
Натиснах копчето на асансьора и макар той да дойде след цяла минута, Мики Марвин не се обърна да ме погледне. Наблюдавах го как, застанал сам в коридора, пафка с пурата и си мислех, че на дребничкия Мики Марвин всъщност му се налага да търпи доста неща.
Когато слязох от асансьора, мъжът на информацията във фоайето разговаряше с някакъв човек — излязох на двора и седнах при шадравана. Точно до входа бяха застанали няколко секретарки, които пушеха припряно, смееха се и току поглеждаха притеснено часовниците си. Изчаках никотиновите изгнанички да приключат и чак тогава се върнах във входното фоайе — огледах се, за да се уверя, че няма никого, и отидох на информацията. Без да сваля очи от мен, старецът се облиза — явно предвкусваше какво ще му кажа.
— Намерихте ли кабинета? — поинтересува се той.
— Общо взето, да. Бяхте прав за температурата горе — вметнах аз. Човекът се подсмихна, но не каза нищо. — Сигурно от време на време чувате разни неща.
— Засега съм добре с ушите — рече старецът и сякаш за да ми го покаже нагледно, пъхна в дясното си ухо кутре и го разтръска.
— Защо не ми звъннете, ако чуете нещо за „Небесно псе“? — възкликнах аз и плъзнах по писалището петдесетачка заедно с листче, на което бях написал телефонния си номер.
Те надали щяха да изчезнат по-бързо дори и да ги бе прибрал Дейвид Копърфийлд.
— Че защо да не ви звънна? — отвърна човекът.
Точно в този момент вратите на асансьора се отвориха с гръм и трясък и от него слезе Мики Марвин. Погледна към нас и щом ме видя, изсумтя презрително. Метна угарката от пурата на пода и излезе ядосано от сградата.
— Ама че келеш — затюхка се мъжът на информацията, — кой според него ще му чисти?
— Мен ако питате, на Мики Марвин изобщо не му пука за това.
6.
Когато се качих в колата, климатикът забоботи, но мен още ме тресеше от посещението в сградата на „Усмихнатото хлапе“ и криво-ляво оцелях, докато се връщах към Холивуд. Пък и трябваше да обмисля доста неща.
Беше ясно като бял ден, че „Небесно псе“ тайно е управлявана от киностудия „Усмихнатото хлапе“. Вероятно се криеше зад една или няколко фиктивни фирми, но това можеше да се провери. Нямах представа как Джон Дългуча е направил връзката между „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“, ала бях готов да се обзаложа, че той не е трябвало да узнава, но някой се е изтървал. Седалището на „Усмихнатото хлапе“ бе доста лъскаво и тежкарско — и през ум не би ти минало, че някой тук се занимава с порнофилми.
2
Игра на думи, при която е използвано близкото звучене между английското „Rippen“ и „Ripper“ — Изкормвача. — Б.пр.