Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Небесни псета
Небесни псета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Небесни псета

Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:

Марти Бърнс е бил известен. Преди доста години. Сега е поредната залязла звезда, която си вади хляба като нископлатен частен детектив. Ала всичко, в което е вярвал, се преобръща и рухва, когато се захваща да издирва една изчезнала от Холивуд проститутка и е въвлечен в епичната битка между отколешни врагове.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 132
Перейти на страницу:

Климатикът в колата уж работеше и аз го изтълкувах като добра поличба. Изкушавах се да спра и да хапна набързо в „Бурито Кинг“ на Хайпириън, но се притеснявах, че ако угася двигателя ще спре и климатикът, а нямах никакво желание да търпя канския пладнешки пек в Долината. Отбих се в „Тако Бел“, където те обслужват и без да слизаш от автомобила, и си взех два от специалитетите им от по трийсет и девет цента — молех се да са опекли като хората телешкото (ако в сандвича изобщо имаше телешко) и се насочих към магистрала Глендейл.

Адресът на „Небесно псе“, киностудията, където уж се била снимала проститутката на Джон Дългуча, беше в Бърбанк. Доколкото видях в картата, беше в близост до просторния парцел на киностудия „Уорнър“, но все пак се намираше достатъчно далеч, та да не ги бъркат. Никога досега не бях чувал за това „Небесно псе“ — името бе толкова шантаво, че чуеш ли го веднъж, няма как да го забравиш — но в града има милион студии и студийки и всеки срещнат, както и шуреят и шуренайката му, твърдят, че са продуценти. Всеки срещнат без сценаристите де (срещат се безспорно и малцина изключително надарени кинаджии — какво ти малцина, всъщност всеки втори — които твърдят, че са и продуценти, и сценаристи). Повечето „киностудии“ не са нищо повече от пощенски кутии, посочени в указателя като номера на хотелски апартаменти, за да стои по-красиво върху фирмените бланки. Ако ли пък се намират в Бевърли Хилс или Марина, се помещават в някое стайче в порутена административна сграда. Това че „Небесно псе“ снима порнофилми — с каквито и други законни неща да се занимаваше или да не се занимаваше — ме наведе на мисълта, че студията сигурно се помещава в някоя окаяна дупка. Джон Дългуча каза, че никога не е ходил там и се е свързвал с фирмата единствено по телефона и факса. Виж, аз и досега си нямам факс. Не познавам човек, който да изгаря чак от такова желание да ми праща факсове.

Мислех си, че е твърде самонадеяно да очаквам да надуша нещо в „Небесно псе“, но заради десетте бона на Джон Дългуча бях длъжен да проверя.

Нюхът ми, че пак съм сбъркал, е наистина невероятен — никога не ме подвежда.

Внушителната пететажна административна сграда — нова-новеничка, цялата в лъскави огледални стъкла и засукани постмодернистични ъгли, всъщност бе в хубавата част на Бърбанк, ако такава изобщо съществува. Отпред имаше безупречно чист циментов двор, където посетителите биваха посрещани от мъничък, но изискан, великолепно подреден алпинеум, разположен пред шадраван, в който водата, колкото и невероятно да звучи, сякаш течеше от долу нагоре. От двете страни на алеята към главния вход имаше дълги редички прелестни нежни бонзаи в лъскави нефритени саксии. Както винаги, тук в Долината беше с три-четири градуса по-горещо, отколкото в Лос Анджелис, и вятърът Санта Ана хапеше с малко по-остри зъби. Но наред с това и разнасяше пръски от бликащия шадраван и известно време аз постоях под мъничките, гъделичкащи кожата капчици, ухилен като хлапе, което танцува под градинска пръскачка.

Когато влязох в сградата, изпитах чувството, че съм се гмурнал от високо в езеро с леденостудена вода. Климатичната инсталация беше пусната до дупка и бълваше полярен въздух — усетих как голите ми ръце настръхват. Просторното лъскаво фоайе беше безлюдно, ако не се брои чернокожият старец в тъмнокафява униформа на информацията. За миг вдигна очи от вестника и ми се усмихна, когато му кимнах. Кръстосах ръце пред гърдите си и отидох при информационното табло — два пъти прокарах пръст нагоре и после надолу, но не намерих върху таблото „Небесно псе“. Ужасно много от имената върху него изглеждаха чужди, но това не ме смути особено. Какво да се прави, такъв е днешният свят! Пак погледнах номера на сградата и го сверих с адреса върху листчето, което ми беше дал Джон Дългуча. Няма лъжа, няма измама — точно това бе сградата, която търсех. Още веднъж изчетох най-старателно имената върху таблото, после отидох при мъжа на информацията.

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 132
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)