Тайният орден

— Нещо за пиене? — попита Уайс и мина зад бара.

— Какво имате? — каза Харват и съжали за въпроса си в мига, в който го беше задал.

— Уиски и студен чай.

— За мен чай.

— Значи уиски — заключи Уайс, взе две чаши и ги сложи на плота. — Чаят ми свърши.

Зад бара висеше ярък колаж с маслени бои на Джордж Вашингтон, застанал зад същия този бар. Харват реши, че познава художника.

— Това е Пенли, нали?

— Точно така — отвърна мъжът и подаде питието на Харват. — Велик художник и още по-велик американец. Попаднах на него преди няколко години и сега се старая да посещавам всички негови изложби.

— Тяло в движение — отбеляза Харват.

— И запазва движението си. Думи, с които живееш, като се пенсионираш.

— Откъде точно сте се пенсионирали?

Уайс пое глътка от питието си.

— Най-сполучливото описание, което са давали на професията ми, е „антропология на въоръжения индивид“. Служих дълго време в армията, главно в частта за специални операции. Армията ме изпрати да се дипломирам, а после и да защитя магистратура в учебно заведение, където станах специалист по убийствата.

— Имате предвид в начините, по които убиват войниците?

— Не само те — всеки човек или всяка организация. Войници, служители на силите на реда, членове на гангстерски банди, поръчкови убийци и убийци на политически лица, психопати, националисти, терористи — само да кажат, и аз извършвах изследването.

— Звучи интересно.

— Завладяваща работа, а аз не оставях непреобърнат нито един камък. Изследвах начина, по който скочи успеваемостта при убиване, след като замениха използваните при стрелковите учения кръгови мишени за точно попадение в целта с фигури в силует, та дори и това как масовите убийци избират жертвите си и местата за нападение. Открих, че има един вид конкретна умствена настройка, водеща до отлични резултати в боя. Някои аспекти на тази настройка могат да се преподават, така че обикновените войници да бъдат по-ефективни на бойното поле, но има и други аспекти, които не могат да се научат. Трябва да си с вродена нагласа. Когато навлязохме в дълбочина, за да идентифицираме тези умствени особености, резултатът започна да се оформя като процес на проверка в някои клетки на „Специални операции“.

Клетки.Любопитен избор на термин, помисли си Харват, сякаш имаше нещо, което трябва да се затвори вътре.

— Значи военните са търсили начин да намерят своите най-смъртоносни убийци.

— Това беше едната част, но както знаете, „Специални операции“ е много повече от самото убиване на врага. В моя случай се стараехме и да научим армейските екипи на специалните сили какво да търсят при проверките, когато се инфилтрират в чужди страни и работят с метежнически групи. Нашите зелени барети се нуждаеха почти от докторати по психология, за да преценяват правилно потенциала в битките, които подкрепяха. Всъщност трябваше да имат способността бързо да решат дали подкрепят и повишават в длъжност точните хора, или има и подобри кандидати за някои длъжности. Както споменах, беше завладяваща работа.