Торбарите [bg]

Прожекторите изведнъж загаснаха и само един от тях освети главата на Джени, излизаща зад завесата.

— Стягайте коланите, момчета! — извика Хоуп. — Джени Дентън!

Естрадата потъна в мрак, разкъсан само от светлината на следящия Джени прожектор. Откъм публиката се понесе рев, когато тя внимателно и колебливо, по дълго репетирания начин, пристъпи на сцената, загърната напълно в коженото палто.

Шумът се разля край нея и тя усети трептенията му по дъсчената сцена под краката си, когато застана пред микрофона. Остана тихо там, загледана в тях, а русите коси на момчешката й фризура поглъщаха и отразяваха светлината. Войниците започнаха да реват, да тропат и да свирят с уста.

След няколко минути, през които нямаше никакви изгледи шумът да стихне, тя се наведе над микрофона.

— Ако ми дадете само една минутка — каза тя с нисък глас, оставяйки палтото да се плъзне от едното й рамо, — ще си съблека палтото.

Шумът стана още по-силен, когато тя бавно и небрежно свали палтото. Остави го да падне на сцената зад нея и застана така, по бялата си лъскава вечерна рокля, изпъната по тялото. Пак се наведе над микрофона и едната от презрамките се изплъзна от рамото й. Тя веднага я задържа.

— Смущаващо положение. Никога не съм била сред толкова много мъже.

Те изреваха възторжено.

— Сега не зная какво да правя — каза тя с тих глас.

— Не прави нищо, малката, — провикна се гръмогласно някой от първата редица. — Само постой така!

Отново настъпи невъобразим шум, а тя се усмихна и се загледа по посока на гласа. Изчака шумът да поутихне.

— Ще ми се да ви изпея една песен — изрече тя. — Искате ли да я чуете?

— Да! — долетя отговорът от хиляди гърла.

— Добре — каза тя и се придвижи по-близо до микрофона, като пак улови падащата презрамка. — Представете си за миг, че сте си у дома, слушате радио, затваряте очите…

— Да затворим очи ли? — пак изрева гръмогласникът. — Малката, ние може да сме в армията, но не сме луди!

Тя се усмихна безпомощно при новия взрив от смях и оркестърът засвири. Светлият кръг бавно се затвори само около лицето й, всички се умълчаха. Оркестърът бе превъзходен. Мелодията — популярна стара песничка, аранжирана в ритъм „бегин“, така че пианото, духовите инструменти и цигулките изпълняваха мелодията под ритъма на барабаните и големия контрабас.

Тя влезе в такт, с полузатворени в осветения кръг очи и навлажнена долна устна.