Торбарите [bg]

— Добре — съгласи се тя. — Кажи ми кога.

Той пак се отпусна на възглавницата и тя му изтри изпотеното лице. Затвори очи и притихна. После пак ги отвори и в тях тя видя уплаха, каквато не бе забелязвала преди.

— Струва ми се, че се задушавам! — измъкна се от гърлото му, а ръката му се насочи към устата.

Без да се обръща, тя бързо присегна към дренажния тампон на масичката зад нея и го поднесе към устата му. Той се закашля, сгърчи се и изплю една възчерна храчка жлъчка. Тя свали тампона и му изтри устата и брадата, след което го отпусна на възглавницата.

Той вдигна към нея насълзените си очи и положи усилия да се усмихне.

— Господи! — прошепна дрезгаво той. — Имаше вкус на пикня.

Тя не му отговори и той уморено притвори очи. Видя го да потръпва от болка. След известно време той заговори със затворени очи.

— Знаеш ли, Джени — прошепна, — мислех, че най-сладката агония е, като се изпразва човек. Но тази обещава да е много по-сладка.

Отвори очи и я погледна. Ужасът бе изчезнал от тях и бе отстъпил място на дълбоко, мъдро спокойствие. Усмихна се бавно.

— Хайде, Джени — каза тихо. — Сега!

Приковала очи в него, тя присегна зад гърба си към спринцовката. Намери автоматично хлътналата вена и заби иглата в нея. Взе втора спринцовка. Той й се усмихна, когато видя какво държи и прошепна:

— Благодаря ти, Джени.

Тя се наведе и целуна бледото влажно чело.

— Сбогом, Чарли.