![Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/0/torbarite-bg-download.jpg)
Торбарите [bg]
- Автор: Роббинс Гарольд
- Серия: Торбарите #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: „М-Л“
- Переводчик: Ивайла Нецова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:
— Можеш да занесеш куфара при другите, Мери.
— Да, мадам — каза момичето.
Джени се обърна и видя как момичето остави куфара й при няколко други до вратата. Обърна се пак към Аида. На кушетката пред нея лежеше отворен вестник и голямото черно заглавие се наби в очите й:
Аида стана, улови я за ръката и нежно я притегли към кушетката.
— Седни, мила — каза нежно тя. — Очаквах те. Имаме достатъчно време за чаша чай, преди да тръгнем за гарата.
— За гарата?
— Разбира се, мила — каза Аида. — Отиваме в Чикаго. Единственото място в Съединените щати, откъдето едно момиче трябва да започне кариерата си.
12.
Огромният плакат бе разпънат върху временната естрада на военния лагер. Беше увеличено копие на станалата прочута снимка от корицата на списание „Лайф“. Поглеждайки я, Джени си спомни фотографа, застанал неустойчиво на най-горното стъпало на стълбата, почти до тавана, и насочил камерата към нея, долу на леглото.
От този ъгъл краката й изглеждаха прекалено удължени и излизаха от кадъра, затова той я накара да се извърти и да облегне краката си върху тапицираната с бял сатен табла на леглото. После светкавицата блесна, заслепявайки я за миг, както винаги, и станалата историческа снимка бе сътворена.
Беше облечена в черна дантелена нощница, която я покриваше плътно от главата до глезените и едновременно с това възхитително подчертаваше меките тонове на кожата, контрастиращи с черната дантела, без да оставя нищо за въображението. Набъбналите зърна, раздразнени от притискащата гърдите тъкан, меката заобленост на стомаха и рязко издигащият се пубис, който не можеше да се прикрие от положението на краката. Дългата й руса коса се бе разпиляла надолу по ръба на леглото и ослепителният блясък на светкавицата бе придал някаква сластна подкана в очите й, докато тя се усмихваше на невидимия зрител някъде откъм долния ляв ъгъл на корицата.
„Лайф“ бе публикувало снимката само с една-единствена думичка, изписана с бял блок-шрифт:
Това бе почти преди една година, през октомври 1941, по времето, когато се състоя официалната премиера на „Грешницата“ в Ню Йорк. Припомни си изненадата, която изпита, прекосявайки фоайето на хотел „Уолдорф“ с Джонас до нея и попадайки на редицата нейни снимки по кориците на окачените списания по павилиона.
— Виж — бе казала тя, спирайки в почуда. Джонас й се усмихна по особения си начин, който, доколкото го познаваше вече, означаваше безкрайно задоволство от нещо. Прекрачи до павилиона и като подхвърли една монета, взе списание от лавицата. Подаде й го, когато влязоха в асансьора.
Тя го разтвори, още докато се изкачваха. Заглавието се открояваше ясно над текста: „Одухотвореност в секса“.
„Джонас Корд, богат млад мъж, който прави самолети, експлозиви, пластмаси и пари (виж «Лайф», октомври, 1939), а когато получи вдъхновение, създава филми («Ренегатът», 1930; «Небесните дяволи», 1932), се появи с високо индивидуализирана версия, в духа на филмите на Де Мил, на историята на Мария Магдалена. С обичайната си прямота, той е кръстил филма «Грешницата».
Несъмнено, сред факторите, допринасящи за успеха на филма, е впечатляващото изпълнение на младата дама, избрана от мистър Корд за главната роля — Джени Дентън.
Без предварителен опит във филмите или въобще като актриса, мис Дентън определено успява да грабне зрителя. При целия сексапил на фигурата /94–53–91/ зрителят усеща дълбоката душевна възвишеност, излъчвана така непосредствено. Може би тя идва от очите — широки, сиви и пълни с мъдрост, за болката, любовта и смъртта, далеч неподобаващи на годините й. По някакъв странен начин тя подчертава парадоксалния контраст на нашето време — самоцелната агресивност на мъжа да търси физическо удоволствие и едновременно с това желанието му за духовност, по-възвишена от неговата.“
Вратата на асансьора се отвори и тя усети ръката на Джонас върху рамото си. Затвори списанието и двамата излязоха от асансьора.
— Боже мой, нима наистина вярват на всичко това?
Той се усмихна.
— Предполагам. Това е единственото, което човек не купува за рекламите. Казах ти, че ще станеш звезда — заяви той, когато влизаха в апартамента му.
Веднага след премиерата тя трябваше да замине пак на Западното крайбрежие, за да започне нов филм. Съгледа сценария на масичката пред кушетката. Джонас отиде нататък, взе го и разлисти страниците.