Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Те са й чужди, всички тези работници; облечени в традиционните грубо подковани обувки, кафяви панталони от дебел вълнен плат и памучни ризи без яки, те й напомнят някаква по-издръжлива порода двуноги, които не издържат и на ледения вятър, и на горещината на огъня.
Шугър е доволна, че те са толкова погълнати от интереса си към кладата, та почти не й обръщат внимание. Тъкмо днес тя няма никакво желание да привлича погледите. Сама е подбрала строгия си тоалет в тъмни тонове, много различен от елегантната рокля, лилава като лавандулов цвят, с която дойде първия път, та хората не можеха да откъснат поглед от нея. Щом не може да върви подръка с Уилям, анонимността е за предпочитане.
Към смрачаващото се небе се издигат валма дим, в които гъмжат искри и сажди като огнени попови лъжички. Мъжете се смеят и подвикват възторжено, гледайки блестящия резултат на усилията си. Но изпаренията от лавандуловото масло стават все по-силни, а с това нарастват и опасенията на Шугър, че може да й стане зле — и нищо чудно; тя е недоспала, яде много малко, а я измъчва и настинка, която според нея се дължи на посещението й в неотоплената стая на Каролайн. Какво е за предпочитане — да диша дълбоко и да поема и повече изпарения заедно с въздуха в дробовете си, или да вдишва съвсем повърхностно? Тя опитва и двата начина, докато накрая решава да се опита да диша нормално. Поне да беше хапнала нещо, преди да тръгне на път! Но още тогава й се виеше свят — вероятно от вълнение.
— Вероятно — подема Уилям, наклонил глава съвсем близо до пламналото й лице — вероятно няма да идвам при теб известно време.
Това вече не е гласът на главния церемониалмайстор, а гласът на мъжа, който лежи притиснат към голото й тяло, докато двамата се къпят в последните отблясъци на изпитаната наслада.
Шугър е прекалено замаяна, за да разбере истинското значение на тези думи.
— Предполагам — казва тя, — че по това време на годината си много зает.
Уилям махва с ръка, давайки знак на мъжете да отстъпят встрани от огъня — той вече няма нужда от подклаждане. Очевидно изпаренията не му действат така, както действат на нея.
— Така е, но не това е причината — казва той с ъгълчето на устата си, докато следи с поглед оттеглящите се мъже. — У дома възникват проблеми… Нищо никога не може да се уреди както трябва… същинско гнездо на оси, казвам ти! Господи, какво домакинство!
Шугър се опитва да се съсредоточи, главата й се мае от тежката миризма на парфюм.
— Да не е заради бавачката на Софи? — пита тя. Опитва се да говори съчувствено, но гласът й звучи тъй, сякаш всеки момент може да повърне (което си е самата истина).
— Предположението ти е вярно както винаги — казва той и се осмелява да застане малко по-близо до нея. — Да, оная дебелана Биатрис Клийв напуска. Продължава да твърди, че Софи има нужда от гувернантка, страх я е да не изпусне мястото при госпожа Барет, а освен това подозирам, че не й е приятно да живее в къща, където всички спазват изискванията на траура.
— Толкова ли е трудно да се намери гувернантка? — пита Шугър, а сърцето започва да се блъска тежко в гърдите й.
— Практически невъзможно — отвръща Уилям намръщено. — Можеш да бъдеш сигурна, че ще се занимавам само с това в обозримото бъдеще. Некадърните гувернантки с лопата да ги ринеш, а няма как да отсееш житото от плявата. Предложиш ли ниска заплата, се появяват само най-ужасните екземпляри; споменеш ли щедро възнаграждение, и сякаш всички представителки на женски пол те обсаждат, наелектризирани от алчност. Пуснах обява в „Таймс“, която излезе във вторник, и вече съм получил четиридесет писма.
— Но не може ли Агнес да се заеме с избора на гувернантка? — осмелява се да попита Шугър.
— Не.
— Не?
— Не.
Шугър залита леко, сърцето й се блъска така силно, като че ли всеки момент ще разбие на трески гръдния й кош. Тя чува сякаш отстрани отпадналия си глас:
— Уилям?
— Да?
— Наистина ли съжаляваш, че не можем да живеем под един покрив?