Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че трябваше да кажа на всички какво си мислят те. Нима не сме за това тук? Онова, което си мислят, е, че ние ги разбутахме, смазахме ги, подценихме ги и изобщо им дадохме да разберат, че откак се помнят, ги покровителстваме заради покорството им, а не от уважение. Никога не сме ги третирали като равни, докато те смятат, че заслужават по-добро отношение от нас, и всичко това не им харесва. И знаете ли какво? — продължи Кук. — Не ги виня, че се чувстват така. Вярно, сега те ни нападнаха внезапно. Това е грешка и аз я осъждам, но се налага да признаем, че се опитаха да го сторят с възможно най-малко жертви, верни на стратегическите си цели. Този факт е нещо, което трябва да вземем под внимание, нали?
— Посланикът твърди, че родината му желае да спре дотук — уведоми ги Райън, без да пропусне нотката в очите на Кук. Той явно беше мислил над ситуацията, което бе добре. — Дали говорят сериозно?
Джак зададе поредния мъчен въпрос, което не се хареса много на хората около масата. Мъчните въпроси изискваха категорични отговори, а те често можеше да се окажат грешни. Най-кофти бе за разузнавачите. Хората от Националното разузнаване обикновено са шефове от ЦРУ, от военното разузнаване или от Управлението за национална безопасност. Един от тях винаги следва президента, за да му каже мнението си в случай на бързо разрастваща се криза. Те би трябвало да са специалисти в отделна област и наистина бяха, което всъщност се отнасяше и за Райън, бил някога сам служител на Националното разузнаване. При тези хора обаче в това е проблемът. Един разузнавач по принцип е сериозен човек и реалист. Такива хора не се страхуват от смъртта, ала истински се страхуват да не сбъркат при трудна задача. Затова даже човек да опре пистолет в нечия глава, няма гаранция, че ще получи недвусмислен отговор на мъчен въпрос. Джак се вгледа в тях последователно и видя, че Кук прави същото с изписано на лицето му презрение.
— Да, сър, според мен вероятността да е така е голяма. Вероятно е също да ни предложат нещо в замяна. Те знаят, че трябва да ни позволят и да запазим достойнството си. Можем да разчитаме на това и то ще ни бъде от полза, ако решим да преговаряме с тях.
— Вие бихте ли препоръчали преговори?
Последваха усмивка и кимване.
— Никога не вреди да поговориш с някого, каквото и да е положението, нали? Не забравяйте, че аз съм боклук от Държавния департамент. Длъжен съм да препоръчам такъв ход. Не познавам военната страна. Не зная дали можем да се борим или не. Приемам, че сме способни и че те го знаят, че съзнават рискованата си игра и че са дори по-уплашени от нас. Можем да го използваме в наша полза.
— За какво можем да настояваме? — попита Райън, като дъвчеше писалката си.
— За предишното положение — отвърна Кук веднага. — За пълно изтегляне от Марианските острови, възвръщане на американските закони за островите и техните жители, обезщетения за семействата на убитите и наказание за онези, отговорни за смъртта им.
Джак видя, че даже разузнавачите кимнаха при тези думи. Вече започваше да харесва Кук. Той говореше каквото мислеше, а казаното имаше логика.
— Какво ще получим?
Отговорът пак бе ясен и прост:
— По-малко. Ще трябва да ни дадат нещо, ала няма да ни върнат всичко.
„Къде, по дяволите, Скот Адлер е крил този човек? — каза си Райън. — Той мисли като мен.“
— Ами ако ги притиснем? — запита съветникът по националната сигурност.
— Ако искаме да си върнем всичко, то може да се наложи да се бием. Ако ви интересува мнението ми, това е опасно.
Джак извини повърхностното заключение. В края на краищата човекът беше протеже на Държавния департамент и част от тази култура.
— Ще може ли посланикът да води преговори?
— Да, така мисля — рече Кук след секунда. — Разполага с добър персонал и е много високопоставен, професионален дипломат. Познава Вашингтон и знае как да играе на едро. Ето защо са го изпратили тук.
„Дрън-дрън е по-добре от бум-бум“ — припомни си Джак думите на Уинстън Чърчил. Това бе вярно, особено ако първото не изключваше напълно опасността от второто.
— Добре — каза Райън. — Има и други неща, които трябва да свърша. Вие останете тук. Искам подробен доклад със становище и предложения. Ще ми се да ми предоставите избор. Искам многобройни първоначални позиции за двете страни в конфликта. Искам и заключителни сценарии. Желая да ми дадете вероятния отговор от тяхна страна на теоретични военни действия от наша. И най-вече — обърна се той направо към служителите на Националното разузнаване — искам преценка за ядрения им потенциал и обстоятелствата, при които може да почувстват нужда да го използват.