Дълг на честта

— Но вие ни показахте как да ги използваме по-ефикасно. Изумително приложно изследване. — Японският професор се обърна към останалите и вдигна ръце. Насъбралото се множество започна да ръкопляска, а поруменялата Каролайн Райън си помисли, че в крайна сметка можеше и да постави статуетката „Ласкър“ на полицата над камината си. Всички й стиснаха ръката, след което тръгнаха към автобуса, чакащ да ги откара обратно в „Стауфър“ на улица „Прат“.

— Може ли да го видя? — попита специален агент Прайс, след като всички си отидоха и вратата бе надеждно затворена. Кати й подаде шала. — Прелестен е. Ще трябва да си купите нова рокля към него.

— Значи изобщо не е имало за какво да се тревожа — отбеляза доктор Райън. Интересно. Щом минаха петнадесет секунди от лекцията й, тя така или иначе забрави за това. Не беше ли любопитно?

— Не, както ви казах, не съм очаквала да се случи нищо. — Прайс й върна шала с известна неохота. „Дребничкият професор е прав“ — помисли си. Наистина си пасваше чудесно с очите й. Единственото нещо, което чу, бе фразата „жената на Джак Райън“. — Откога се занимавате с това?

— С хирургия на ретината ли? — Тя затвори тефтерчето си. — Започнах да работя върху предната част на окото и продължих чак докато се роди малкият Джак. Сетне ми хрумна една идея за начина, по който ретината се прикрепва естествено към окото и за това как можем да залепим наново дефектните. После започнахме да мислим как Да свържем кръвоносните съдове. Берни ми даде зелена улица и получих субсидия за научни изследвания от Националния здравен институт, едно нещо доведе до друго и…

— И сега вие сте най-добрата в света в тази област — довърши историята Прайс.

— Да, докато не се появи някой с по-сръчни ръце и не се научи как да го прави. — Кати се усмихна. — Като че ли съм най-добрата, поне за още няколко месеца.

— Е, как е шампионът? — попита я Берни Кац, който влезе в залата, и чак после забеляза Прайс. Пропускът на сакото й го озадачи. — Познаваме ли се?

— Андреа Прайс. — Агентът бързо и старателно проучи Кац, преди да се ръкува с него. Всъщност той се почувства поласкан, докато тя не добави: — От тайните служби.

— Защо нямаше такива ченгета, когато бях хлапак? — попита хирургът галантно.

— Берни бе един от първите ми наставници тук. Сега завежда отделение — обясни Кати.

— И скоро ще бъда настигнат по престиж от колежката ми. Идвам с добри новини. Имам шпионин в комисията за „Ласкър“. Ти си сред финалистите, Кати.

— Какво е „Ласкър“? — поинтересува се Прайс.

— Има само още една крачка след наградата „Ласкър“ — уведоми я Берни. — Трябва да отидеш до Стокхолм и да я вземеш.

— Берни, никога няма да я получа. Да вземеш „Ласкър“ е трудна работа.