![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Нямам повече сили за това. Бля, бля и, мамка му, пак бля. Вонята на самодоволство става направо непоносима в тази стая. Ако ще ме убиваш, пръсвай ме на парчета и да се свършва с всичко това, но имай милост, спести ми перченето си.
Двамата замълчаха. Продължиха да се гледат над масата. Достатъчно дълго, че кракът на Глокта да се разтрепери, окото му да заиграе и устата му да пресъхне като пустиня. Сладкото очакване на края. Сега ли ще е? Сега? Или сега? Или…
— Да те убия ли? — попита тихо Баяз. — И да се лиша от невероятното ти чувство за хумор?
— Значи не сега. Тогава… защо ми разкри цялата си игра?
— Защото скоро заминавам от Адуа. — Баяз се наведе напред и светлината падна върху сериозното му лице. — Защото е важно да знаеш къде е истинската власт и къде винаги ще бъде. Важно е ти, за разлика от Сълт и Маровия, да имаш ясна представа за нещата. Необходимо е… ако ще ми служиш.
— Да ти служа? По-скоро бих прекарал две години в мрака и смрадта на килия. Предпочитам да ми накълцат крака на кайма. Предпочитам да ми извадят половината зъби. Но от друга страна, след като това вече съм го правил…
— Ще поемеш задачата на Фикт. Задача, изпълнявана от десетки велики мъже преди него. Ти ще бъдеш моят представител в Съюза. Ще управляваш Камарата на лордовете, Висшия съвет и общия ни приятел краля. Ще се погрижиш да се сдобие с наследници. Ще поддържаш стабилност. Накратко, ще наблюдаваш игралната дъска, докато ме няма.
— Но останалите във Висшия съвет никога няма да…
— С оцелелите вече е говорено. До един ще ти се подчинят. Всъщност на мен.
— А как ще…
— Ще се свързвам с теб. Често. Посредством хората си в банката. Чрез чирака ми Сулфур. И по други начини. Ще разбереш какви.
— Предполагам, нямам право да откажа?
— Не и ако не си готов да ми върнеш заема от един милион марки. С лихвите.
Глокта потупа предницата на палтото си.
— Проклятие. Забравил съм си кесията в работата.
— В такъв случай, боя се, че нямаш избор. Но защо ти е да отказваш? Предлагам ти възможността да ми помогнеш да поставя началото на нова епоха. Да заровя ръце до лакти в мръсотията ти. Да бъдеш велик човек. Най-влиятелният човек. Да яхна Висшия съвет като един сакат колос. Да оставиш статуята си на Кралския булевард. Където да разплаква децата с грозотата си. Естествено, след като разчистят боклука и труповете. Да направляваш пътя на цяла нация.
— В посоката, в която ти искаш.
— Естествено. Няма нищо безплатно на този свят, знаеш го. — Магусът отново тръсна ръка и нещо тропна на игралната дъска. Претърколи се и спря пред Глокта. Пръстенът на архилектора. Колко пъти съм се навеждал да целувам този камък. Сънувал ли съм, че един ден ще го нося? Взе го и го завъртя замислено пред очите си. И така, най-после се отървах от един мрачен господар, само за да открия повода около врата ми в ръката на друг, още по-мрачен и могъщ от първия. Но какъв избор имам аз? Има ли въобще човек, който да има избор? Плъзна пръстена на пръста си. Огромният камък проблесна с виолетови огньове. От мъртвец до най-влиятелния мъж в кралството, за една вечер.
— Става ми — промърмори Глокта.
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. Никога не съм се съмнявал в това.
Ранените
Уест се стресна и се събуди, опита да се надигне до седнало положение. Болката се стрелна нагоре по крака му, през гърдите и дясната ръка и остана да пулсира там. Той се отпусна със стон и заби поглед в тавана — потънал в сенки каменен свод.
Отвсякъде го полазиха звуци. Стенания и хлипане, кашляне и ридания, учестено плитко дишане, протяжно ръмжене. От време на време пронизителен писък от болка. Звуци, наподобяващи животински. Някъде от лявата му страна се чу гърлен шепот, който се провлачи до безкрай, сякаш плъх драскаше по стените.
— Не виждам. Проклет вятър. Нищо не виждам. Къде съм? Някой да ми каже. Не виждам.
Уест преглътна, болката се влошаваше. В болниците на Гуркул бе чувал подобни звуци, когато бе ходил на свиждане на войници от неговата рота. Спомняше си вонята и глъчката в ужасните шатри, окаяното състояние на хората в тях и най-вече неустоимото желание да се махнеш от там и да си обратно сред здрави. Но вече му беше пределно ясно, че махането този път няма да е толкова лесна работа.