Червени морета под червени небета

— Радостна ли е новината? — попита Архонтът.

— Идвал ли е някой да съобщи за пожар в морето вчера по обед западно от града? — попита Локи.

— Два търговски кораба известиха за голям димен стълб на западния хоризонт — отвърна Страгос. — Никакви други новини не са ми известни. Никой синдикат не е обявил загуба.

— Скоро ще я обявят — увери го Локи. — Един кораб изгорен и потопен. Нито един оцелял на борда. Плаваше към града с огромен товар и съм убеден, че рано или късно ще усетят липсата му.

— Рано или късно — повтори Страгос. — И какво искате сега, целувка по бузата и чиния сладкиши? Казах ви да не ме занимавате с дреболии, докато не…

— Смятайте първото ни потапяне за сериозен залог — рече Локи. — Решихме да покажем нашето вино и да го изпием.

— Какво точно имате предвид?

— Искаме плода на усилията ни в Кулата на греха — заяви Локи. — Искаме онова, в което влагахме труд две години. И то тази нощ, преди да сме предприели нещо друго.

— Е, не е задължително да го получите тази нощ. Какво, да не си въобразявахте, че мога да ви дам някаква писмена разпоредба, учтива молба до Рекин да ви позволи да изнесете всичко онова, което сте си набелязали?

— Не — отвърна Локи. — Но още сега отиваме там, за да си изиграем играта, и докато не офейкаме с плячката невредими, нито един кораб няма да бъде потопен във вашите води от „Отровната орхидея“.

— Не ти диктуваш условията на службата ви при мен…

— Всъщност аз ги диктувам. Въпреки че ви се доверяваме, че ще ни върнете живота, след като свърши робството ни, вече ни липсва увереност, че условията в този град ще ни позволят да разиграем нашия кроеж в Кулата на греха, след като си получите своето. Помислете, Страгос. Ние вече сме помислили. Ако възнамерявате да смачкате Приори с палеца си, ще настане хаос. Кръвопролития и арести. Рекин е в един кръг с Приори — и състоянието му трябва да остане недокоснато, ако ще го освобождаваме от него. И затова искаме първо нашето да си е на сигурно място, в ръцете ни, и тогава да довършим тази ваша афера.

— Ти, нагъл…

— Да! — кресна Локи. — Аз. Нагъл. Все още се нуждаем от шибаната противоотрова, Страгос. Все още трябва да я получим от ръцете ти. И настояваме за още една отсрочка, ако не друго. Тази вечер. Искам да видя твоя алхимик застанал до теб, когато се върнем тук след два часа.

— От всички проклети… Как така „като се върнете тук“?

— Има само един начин да си тръгнем невредими от Кулата на греха, след като Рекин разбере, че сме го изпързаляли — обясни Локи. — Трябва на излизане да попаднем право в ръцете на вашите Очи, които ще ни причакват, за да ни арестуват.

— И защо, пред всички богове, трябва да им наредя това?

— Защото, след като се върнем тук, живи и здрави, ще се измъкнем пак тайничко на „Отровната орхидея“, а по-късно същата тази нощ ще нападнем самата Сребърна Марина. Дракаша разполага със сто и петдесет души екипаж. Този следобед пленихме две рибарски лодки, за да ги използваме за опожаряване. Искаш аленият флаг да се развее пред очите на града? В името на всички богове, ние ще го развеем в пристанището! Ще потрошим и изгорим, каквото можем, и на тръгване ще обстреляме, каквото докопаме! И Приори ще се тълпят на прага ти с пълни торби с пари и ще те умоляват да бъдеш техен спасител. Народът ще се разбунтува, ако спасител не се появи. Това достатъчно скоро ли е за теб? Можем да изпълним онова, което искаше. И то още тази нощ. И наказателно нападение над Островите на призрачните ветрове — е, колко бързо можеш да си опаковаш мореплавателския сандък, Протекторе?