Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Светата майка беше облечена с обикновена черна роба. Носеше белия воал на кай’тинга, но за разлика от другите жени от рода на Ахман, Кадживах бе започнала да слага и бяла кърпа за главата.
На Иневера, която наблюдаваше, облегната на парапета на разкошния балкон, докато Светата майка даваше благословията си за Пиршеството на Новолунието, ѝ се прииска да е някъде другаде. Беше слушала тая тъпа жена да произнася все същата реч хиляди пъти.
– Но винаги съм казвала, че Еверам ме е благословил със син, който е толкова велик, че не се нуждае от други братя!
Тълпата нададе одобрителен рев, воините затропаха с крака и започнаха да удрят копия о щитовете си, докато жените им пляскаха с ръце, а децата викаха радостно.
– Благодарим на Еверам за това пиршество, за богатата трапеза, каквато малцина познаваха, преди Ахман да ни изведе от Пустинното копие и да ни поведе към зелените земи – продължи Кадживах. – Но искам да благодаря и на жените, които положиха огромни усилия, за да приготвят всичката тази храна. – Нови ръкопляскания. – Ценим високо шарум’тингите, които се изправят безстрашно в нощта, но има и други начини да почетеш Създателя. Съпругите и дъщерите, които се грижат стомасите на нашите мъже да са винаги пълни, къщите им чисти, легълцата пълни с деца. Днес почитаме мъжете, които ни защитават от алагаите, но също така и жените, които са ги родили и откърмили, които са ги научили на чест, дълг и любов към семейството. Жени, които са смирени и покорни пред Еверам, но създават основата, на която разчитат нашите бойци.
Одобрителните викове се засилиха, като жените изразяваха своята любов и преданост. Иневера видя не една жена да рони искрени сълзи и не можеше да повярва на очите си.
– Твърде много от нас забравиха кои сме ние и откъде идваме, свалиха воалите си и се премениха в нескромните облекла на севернячките. Някои се осмелиха да облекат ярки цветове, сякаш са самата дамаджа!
Кадживах посочи с жест Иневера и от тълпата се разнесоха освирквания и съскания. Иневера знаеше, че те са насочени към нескромните жени, но настръхна, когато чу съсканията след името си.
– Дамаджата постъпи мъдро, като повери тази задача на Светата майка – каза Ашан. – Хората я обичат.
Иневера не беше съвсем сигурна. Идеята да помоли Кадживах да организира пиршеството ѝ се беше сторила добра. Така щеше да ангажира жената и да я държи далеч от пътя си. Но някак си тъпата жена беше успяла да спечели сърцата на хората със своя простонароден говор и консервативните си ценности. За техния народ беше настъпило време за промяна. Ако искаха да спечелят Шарак Слънце, не можеха да продължат да живеят изолирано, както през вековете в Пустинното копие.
Кадживах нямаше никакво намерение да млъква, а се разгорещяваше все повече като дама, който е хванал шаруми със зарове и коузи. Ако не ѝ попречеха, тази празноглава жена можеше да говори в продължение на часове.
Иневера се изправи и тълпата веднага се умълча; жените паднаха на колене и опряха чела в пода, а мъжете, от дамаджите до шарумите, се поклониха ниско.
Някога това я успокояваше. Напомняше ѝ за властта и божествения ѝ статус. Но власт имаше и в насочването на ликуванията на тълпата. Твърде много може би за обикновена жена като Кадживах.
– Светата майка наистина е твърде скромна – каза Иневера. – Защото никой друг не работи толкова усърдно по подготовката на голямото пиршество от самата Кадживах. – Тълпата отново изрева и Иневера изскърца със зъби. – Най-добрият начин да я почетем е, като седнем на масите. В името на Еверам, нека пиршеството започне.
– Боя се, че този път пуснахме духа от бутилката – каза Иневера.
Майка ѝ Манвах отпи от чая си. Тя посещаваше за пръв път кралските покои, но дори да беше впечатлена от разкоша, не го показа по никакъв начин.
– Ще се съглася с теб, след като вече общувах директно с нея – рече Манвах.
Павилионът ѝ в Новия пазар беше осигурил много от приборите за пиршеството и ѝ спечели покана. Нейният съпруг кхафит, Касаад, не беше поканен.
Иневера рискуваше много, като я покани на лична среща, но сега имаше нужда от майка си повече от всякога. Евнухът, който я беше превел през тайните коридори, беше упоен. Щеше да се събуди без никакъв спомен за жената, а със спуснатия си воал Манвах щеше да изглежда като всяка друга жена, когато се измъкнеше от коридора в общодостъпната част на двореца.
– В началото я мислех за най-обикновена скандалджийка, но след като изтърпях няколко избухвания, разбрах, че съм я подценила. – Манвах поклати глава. – Боя се, че този път ти дадох лош съвет, дъще. Ще го приспадна от дълга ти.