Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Панаир на суетата (роман без герой)
Панаир на суетата (роман без герой) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Панаир на суетата (роман без герой)

Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:

На цената на всичко младата и красива Беки Шарп решава да стане част от висшите кръгове на английското общество. Надарена с много хитрост и чар, използвайки всеки мъж, изпречил се на пътя й, младата жена успява да се домогне до така желаните власт и пари. Но на каква цена? Дали всички лъжи и измами, на които подлага хората, цялата хитрост и амбиция си струват за да се превърне в част от фалшивия блясък на богатите и преуспелите?
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
1 ... 257 258 259 260 261 262 263 264 265 ... 374
Перейти на страницу:

Лейди Берейкърс, лейди Тъфто, мисис Бют Кроли и други дами, които са бивали в допир с мисис Родън Кроли, могат да се възмущават при мисълта, че тази омразна малка авантюристка ще прави реверанс пред владетеля, и могат да заявяват, че ако милата добра кралица Шарлота бе жива, тя никога не би позволила на такава безсрамна личност да се появи в нейната непорочна приемна зала. Но когато си помислим, че мисис Родън изкара изпита си във височайшето присъствие на първия джентълмен в Европа и че, тъй да се каже, от него получи дипломата си за добро име, ние ще проявим истинска липса на вярност към монарха, ако продължаваме да се съмняваме в нейната добродетелност. Колкото се отнася до мене, аз си спомням с любов и преклонение тази голяма историческа личност. Ах, как ли високо са се ценели качествата на знатните и благородни дами в Панаира на суетата, когато това достопочтено и височайшо създание е било дарено с титлата Пръв Благородник на своето Кралство, дадена му единодушно от изисканото и образовано общество на неговата империя! Драги мистър Х., скъпи приятелю от младостта ми, спомняте ли си онази блажена вечер преди двадесет и пет години, когато се даваше драмата «Лицемерът», режисирана от Елистън, в която главните роли се изпълняваха от Даутън и Листън? Тогава верноподаните учители на двама юноши им позволиха да излязат за една вечер от лицея Слотър Хаус, където тези младежи получаваха образованието си, и да се явят на сцената на театъра «Дръри Лейн», сред тълпата, която се бе събрала там да приветствува краля. Да, там беше кралят. Пред ложата на негово величество се намираха членовете на личната му гвардия, а маркиз Стейн (лорд-пазител на барутните складове) и други висши сановници стаяха изправени зад стола, на който седеше той — да, той, с румено лице, снажен, покрит с ордени, с гъста къдрава коса. Как пяхме тогава «Боже, пази краля»! Как цялата зала ехтеше и трепереше под звуците на тази величествена музика! Как го поздравяваха, как викаха «ура», как размахваха кърпички! Жени плачеха, майки прегръщаха децата си, а имаше и такива, които припаднаха от вълнение. В партера някои бяха задушени; писъци и стенания се смесваха с ликуващите викове на поданиците му, която присъствуваха тази вечер в театъра, и се показаха почти готови да умрат за него. Да, ние го видяхме. Съдбата не може да ни лиши от това. Други са виждали Наполеон. Останали са малцина, които са имали възможност да зърнат Фридрих Велики, доктор Джонсън, Мария-Антоанета и т.н., — но ние справедливо ще се гордеем пред децата си, че сме видели Джордж Добрия, Великолепния, Великия.

И тъй, настана щастлив ден в живота на мисис Родън Кроли, когато този ангел бе допуснат да влезе в рая — в двореца, за който бе жадувала. Съпругата на девер й играеше ролята на нейна кръстница. На определения ден сър Пит и жена му пристигнаха на Кързън Стрийт в големия нов семеен екипаж и тази гледка подействува твърде облагородяващо на Реглс, който наблюдаваше сцената от бакалския си дюкян и видя вътре бели пера и огромни букети цветя на гърдите на новите ливреи на лакеите.

Сър Пит, в блестяща униформа, слезе от каретата и влезе в къщата, препасан със сабя. Малкият Родън беше застанал в приемната с лице, долепено до стъклото на прозореца, като се усмихваше и кимаше с всичка сила на леля си в екипажа; а след малко сър Пит отново излезе от къщата, водейки една дама с огромни пера, наметната с бял шал, хванала деликатно в ръка величествен брокатен шлейф. Тя се качи в каляската тъй, сякаш беше принцеса, свикнала цял живот да ходи в двореца, усмихвайки се мило на лакея до вратичката и на сър Пит, който я последва вътре. След тях се качи и Родън, в старата си гвардейска униформа, страшно овехтяла и вече прекалено тясна. Отначало бяха решили той да следва процесията и да отиде при владетеля си във файтон, обаче добродушната му снаха настоя да тръгнат семейно. Каретата беше голяма, дамите, не особено едри, щяха да държат шлейфовете си в ръка — така че в края на краищата четиримата отидоха наедно. След малко екипажът им се присъедини към редицата карети, отправили се надолу по Пикадили и Сент Джеймс Стрийт, към стария тухлен дворец, където звездата на Брауншвиг чакаше да приеме своите благородници и поданици от висшето общество.

Беки чувствуваше, че просто й се ще да благославя хората от прозорците на екипажа — толкова възвисен бе духът й и така силно бе усещането й за високото положение, което най-после беше придобила в обществото. Дори и нашата Беки си имаше своите слабости: също както човек често среща хора да се гордеят с превъзходства, които другите трудно долавят — както например Комус твърдо вярва, че е най-добрият трагичен актьор в Англия; както Браун, известният романист, със странно желае да го смятат не за даровит, а за изискан и модерен; докато Робинсън, големият адвокат, не дава пет пари за репутацията си в съдебната зала, а се счита за превъзходен спортист, така също голямата цел в живота на Беки беше да бъде и да я смятат за почтена жена. И тя можа да се домогне до положението на дама от благородния свят с удивително постоянство, готовност и успех. Казахме вече, че имаше моменти, когато тя вярваше, че е жена от доброто общество и забравяше, че в чекмеджето вкъщи няма пари, че край портата дебнат кредитори, че трябва да омилостивява търговци и продавачи — с една дума, че няма върху какво да се крепи. И докато отиваше в двореца с каляската, със семейната каляска, тя придоби такова величествено държане, тъй самодоволно, предварително обмислено и внушително, че то накара дори и лейди Джейн да се засмее. Тя влезе в кралските зали с тръсване на главата, което би подхождало на императрица; и не се съмнявам, че ако би била такава, Ребека щеше да играе ролята си превъзходно.

1 ... 257 258 259 260 261 262 263 264 265 ... 374
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)