Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Европейският обичай житният дух да се представя в двойния образ на невяста и жених има също своя паралел в церемония, извършвана при жътвата на ориза на о. Ява. Преди жътварите да се заловят за работа, жрецът и заклинателите избират няколко класа, връзват ги, намазват ги с благовония и ги украсяват с цветя. Накичените по този начин класове се наричат padi-penganten, т.е. Оризовата невяста и Оризовият жених. След като отпразнуват сватбеното им угощение, се залавят веднага за жътвата. Сетне, когато дойде време да внасят ориза в хамбара, отделят младоженска стая, слагат младоженците на нова рогозка, с лампа и всевъзможни тоалетни принадлежности, нареждат около тях снопове, които играят ролята на сватбари и едва тогава прибират цялата реколта. Четиридесет дни след това никой не бива да влиза в хамбара, за да не безпокои младоженците.
Когато на остров Бали и Ломбок дойде време за жътва, собственикът на оризището отрязва „главния ориз“ със собствените си ръце и го връзва на два снопа, всеки съставен от сто и осем стебла с листата им. Единият представлява мъж, а другият — жена, и ги наричат „мъж и жена“. Мъжкият сноп е омотан с конец така, че да не се вижда нито едно листо, докато на женския листата са превити навън и вързани, да наподобяват женски кок. Понякога, за да се различава още по-добре, около женския сноп връзват огърлица от оризова слама. Когато пренасят ориза от полето, една жена носи на главата си двата снопа, представляващи съпруг и съпруга, и ги прибират последни в хамбара. Там ги полагат на леко повдигнато място или на възглавница от оризова слама. Всичко това, както съобщават, цели да накара оризът в хамбара да се умножи и собственикът да добие повече, отколкото е вложил. Затова, когато хората от о. Бали внасят двата снопа, т.е. съпруга и съпругата в хамбара, казват: „Множете се и непрестанно растете.“ След като оризът в хамбара свърши, съпругът и съпругата остават в празното помещение, докато постепенно се разпилеят или ги изядат мишките. Случва се, принудени от глада, отделни хора да изядат ориза от двата снопа, но на постъпилите по този начин нещастници гледат с отвращение и събратята им ги заклеймяват като прасета и кучета. Никой не би и помислил да продаде свещените снопи заедно с останалите им простосмъртни събратя.
Същата идея за размножаване на ориза, с помощта на мъжкия и женския елемент, намира израз у племето сзи от Северна Бирма. Когато изсушат и струпат накуп ориза за вършитба, те канят всички приятели на домакинството на хармана и там изнасят ядене и пиене. Ожънатият ориз се разделя, като половината се разстила за вършитба, а останалият се оставя на купчина. На купчината слагат ядене и пиене и един от старейшините се обръща към „бащата и майката на оризището“ и им се моли за бъдещи богати жътви, увещава ги семето да роди много. После компанията яде, пие и се весели. Церемонията на хармана е единственият случай, когато тези хора призовават „бащата и майката на оризището“.
3. Житният дух, въплътен в човешки същества
Следователно теорията, която разпознава в европейската Житна майка, Житна дева и т.н. въплъщение на духа, който оживява житните култури в растителна форма, намира потвърждение в многобройни сведения за други народи по различни части на света, които, изоставайки в духовното си развитие от европейците, са запазили по-ясно съзнанието за първоначалните съображения, стоящи зад тези селски обреди, които са се свели у нас до равнището на безсмислени отживелици. Читателят може би си спомня, че според Манхард, чиято теория развивам, житният дух се появява не само в растителна, но и в човешка форма; онзи, който ожъне последния сноп или нанесе последния удар по време на вършитба, минава за временно въплъщение на житния дух, също както ръкойката жито, която ожънва или овършава. Но в паралелните обичаи на народи извън Европа, приведени от мене тук, духът на посевите се появява само в растителна форма. Значи остава да се докаже, че и други освен европейците са стигнали до идеята за въплъщаване на духа на посевите в живи мъже и жени или най-малкото, че може да е представен от тях. Ще си позволя да напомня на читателя, че такова доказателство е ключ към темата на нашата книга, защото колкото повече примери открием за човешки същества, представящи живота или одушевяващия елемент на растенията, толкова по-малко трудности ще срещнем, когато класифицираме сред тях немийския Горски цар.