Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Беше март, дърветата приличаха необикновено много на корабни мачти. Така че пролетта беше чудесна за малкия Джон, но твърде тежка за неговите колене и костюмчета, както и за търпението на „Да“, която переше и кърпеше дрехите му. Всяка сутрин баща му и майка му можеха да го видят от прозорците си, които гледаха нататък, как веднага след закуска той излиза от кабинета, минава по терасата и се покатерва по стария дъб с решително изражение и блестящи коси. Започваше деня си по този начин, защото преди уроците нямаше време да отиде по-далеко. Разнообразието на старото дърво никога не дотягаше: то имаше гротмачта, фокмачта, брамстенг и той можеше да се спусне веднага по реите — тоест по въжетата на люлката. След уроците, които свършваха в единайсет часа, отиваше в кухнята да вземе парченце сирене, бисквита и две сливи — достатъчни запаси поне за една корабна лодка — и ги изяждаше по колкото е възможно по-необикновен начин; след това, въоръжен до зъби с пушка, пистолет и сабя, започваше истински утринни походи, като срещаше по пътя си безброй кораби с роби, индианци, пирати, леопарди и мечки. Рядко можеха да го видят по това време на деня без нож между зъбите (като Дик Нийдъм) сред бързо следващи избухвания на медни запалки. И много градинари поваляше той с жълтите грахови зърна, които изстрелваше с пушката си. Животът му беше изобщо крайно деен и бурен.
— Джон е невъзможен — каза веднъж под дъба баща му; — страхувам се, че ще стане моряк или изобщо нещо отчайващо. Забелязала ли си да се интересува от красотата?
— Никак.
— Добре е все пак, че няма слабост към колелата и машини! С всичко друго ще се примиря по-лесно. Но бих искал да се интересува повече от природата.
— Той има въображение, Джолиън.
— Да, но кръвожадно. Обича ли някого в тоя момент?
— Не; но обича всички. Не виждам по-любящо и по-обичливо дете от Джон.
— Защото е твой син, Айрин.
Прилегнал на един клон високо над тях, малкият Джон ги улучи с две грахови зърна; но този откъс от разговора им се запечата дълбоко в сърчицето му. Любещ, обичлив, с въображение, но кръвожадно!
Дърветата бяха съвсем разлистени, наближаваше рожденият му ден, който се падаше всяка година на 12 май и се запомняше със специалния обяд: телешки гърди, гъби, бадемови сладки и джинджифилова бира.
Но между осмия му рожден ден и следобеда, когато стоеше под лъчите на юлското слънце в завоя на стълбите, се случиха няколко важни събития.
Уморена вече да мие коленете му или отстъпила на тайнствения инстинкт, принуждаващ дори бавачките да изоставят понякога децата, за които се грижат, „Да“ ги напусна разплакана точно след рождения му ден — и то не за друго, а „за да се ожени за някакъв мъж“! Малкият Джон, от когото криеха това, беше цял следобед безутешен. Не биваше да крият от него! Две големи кутии с войници и артилерия, заедно с книжките Младите тръбачи — подаръци за рождения му ден — спомогнаха заедно с мъката му за една дълбока промяна: вместо да търси приключения и да излага на опасност собствения си живот, той започна да измисля други игри, при които излагаше живота на безброй оловни войници, топчета, камъчета и бобчета. Направил си бе запаси от такива видове chair à canon227 и като ги използваше последователно, водеше Полуостровни228, Седемгодишни229, Трийсетгодишни230 и други войни, за които четеше напоследък в една История на Европа от библиотеката на дядо му. Той ги видоизменяше според собствения си гений и ги водеше по целия под на дневната детска стая, където никой не смееше да влезе, за да не попречи на шведския крал Густав Адолф да настъпи срещу австрийската армия. Той се привърза страстно към австрийците заради благозвучието на името им, а като откри, че са побеждавали в много малко битки, се видя принуден да им измисля победи в играта си. Любими генерали му бяха принц Евгений, архидук Карл и Валенщайн231; Тили и Мак232 („оперетни герои“ ги бе нарекъл веднъж баща му, но малкия Джон нямаше понятие какво значи това), които човек наистина не може да обича много, макар че бяха австрийци. Пак заради благозвучното му име беше влюбен в Тюрен.233
227
Пушено месо (фр.).
228
Война срещу Наполеон в Испания (1807–1814).
229
Седемгодишната война (1755–1763), която Франция и Австрия, поддържани от Швейцария и Русия, водят срещу Англия И Прусия.
230
Тридесетгодишната война (1618–1648) — при която чехи, датчани, шведи и французи осуетяват немския стремеж за надмощие в Европа.
231
Принц Евгений Савойски (1663–1736), ерцхерцог Карл (1771–1847), Валенщайн (1583–1643) — прочути пълководци.
232
Тили (1559–1632), Мак (1752–1828) — също.
233
Тюрен — (1611–1675) — прочут френски маршал.