Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Милейди. — Поклони се и после сложи патерицата под мишницата си. Погледна напрегнато Мара, сякаш командваше думи, а не войници. Гласът му се сниши, за да не могат войниците да го чуят.
— Дъще на сърцето ми, притеснен съм за това пътуване. В това, че лорд Ксалтепо изпрати слово чрез устата на куриер, вместо написано под печата на фамилията му, има нещо подозрително.
Мара се намръщи.
— Те са малък род с малко връзки. Ако откажа съюз и пергамент с личния им печат попадне в ръцете на Тасайо, какво мислиш, че ще ги сполети? Минванаби са унищожавали цели фамилии по много по-дребен повод. — Прехапа устна. — Не. Мисля, че Аракаси е прав и че Тасайо най-после разбира, че много от постигнатото от нас се основава на финансова печалба и че вече трябва да се противопостави на по-нататъшното разширяване на Акома.
Кейоке вдигна ръка, сякаш да се почеше по брадичката, но се отказа. Вместо това хвана китката на Мара и нежно я настани в носилката й.
— Върви с милостта на добрите богове, господарке.
Отдръпна се, а Мара махна носачите да вдигнат носилката.
Кенджи даде заповед за марш и малкият кортеж тръгна. Щом Кевин понечи да застане до господарката си, Кейоке го стисна за лакътя с мазолестата си и още силна ръка.
— Пази я — каза му с тон, изпълнен с повече настойчивост, отколкото Кевин бе чувал някога в гласа му. — Не позволявай да пострада, че ще те сритам с нещо повече от бойните ми сандали.
Кевин се ухили безгрижно.
— Старче, ако Мара пострада, ще трябва да се задоволиш да риташ трупа ми, защото вече ще съм умрял.
Военният съветник кимна и го пусна. Кевин побърза да догони Мара, като често поглеждаше назад. Вече съвсем не беше толкова чужденец колкото някога и бе готов да се закълне, че нещо гнети ума на опитния стар воин.
Докато вдигащото се слънце прогони мъглата от долините, бяха навлезли дълбоко в леса, покрил подножията на планината Киамака. Преди да е започнало дневното движение на кервани и извън погледа на ранни куриери, завиха от главния път и хванаха по тясната пътека, която навлизаше все по-дълбоко в дивите гори. Тук мъглата се бе задържала, но влажният лес й вече беше потискащ. Кенджи даде знак да спрат за кратък отдих и за да може носачите на Мара да се сменят. Ескортът беше твърде малък, за да включва и водоносец, и робите донесоха вода от извора край пътя.
Кевин коленичи на брега на малкото обрасло с чуждоземен оранжев мъх вирче, и загледа пробягващите между водораслите рибки. Чу как Ударен водач Кенджи казва на Мара, че съгледвачът, оставен да наблюдава пътеката за преследвачи, се бави.
— Ако не се върне скоро, ще пратя да го доведат.
Кевин се ухили и загреба вода с големия глинен съд, който носеше. Въпросният съгледвач беше Джурату, остроумен енергичен мъж, който обичаше забавленията. Беше се задържал до късните часове в игра на комар с приятели. А ако беше изпил толкова вино, колкото казваха, сигурно щяха да го намерят да лази на четири крака, измъчван от ужасния махмурлук.
Един от войниците го каза на Кенджи, а после добави, че понеже навремето това било обиталище на сиви воини, Джурату може би ги търсел. Друг подхвърли, че можело даже да се пазари с тях за мях вино.
Мъглата се вдигаше и бледи лъчи светлина падаха през покрова на клоните. Ако не бяха те, Кевин сигурно щеше да пропусне движението: надникналото за миг лице между листата ето там!
Носът беше тесен и крив, а шлемът не беше на Джурату. Изобщо не беше шлем на Акома!
Кевин не посмя да извика, за да не издаде, че е видял криещия се наблюдател. Изправи се с глинения съд в ръце, обърна гръб на извора и подражавайки на апатичното тътрене на робите, тръгна стъпка по стъпка към Мара.
Кожата между плешките го засърбя. Очакваше всеки момент в гърба му да се забие стрела.
Десетината стъпки, отделящи го от Кенджи и носилката на Мара, му се сториха цяла вечност. Мъчеше се да върви спокойно, а умът му работеше трескаво. Мара тъкмо се канеше да се надвеси навън, за да заговори на Кенджи.
Страх прониза нервите му като мълния. Стисна с все сила глинения съд и се помоли Мара да се отдръпне и да се скрие в сянката на носилката.
Но нали си беше Мара, не го направи. Дръпна завеските още по-широко, погледна Ударния водач и отвори уста да заговори.
Усетил опасността като връхлитаща вълна, Кевин се задейства. Залитна напред, уж се е спънал, лисна водата към господарката и Кенджи, хвърли се и се натресе в носилката с цялата си тежест.