Танц с дракони

— Всичко това е вярно, не се съмнявам — каза Ярвик, — но не е място, където бих искал да пренощувам. Знаете историята.

Знаеше я. Твърдината на Хардхоум била на път да се разрасне в град, единствения истински град на север от Вала, докато една нощ преди шестстотин години не го погълнал адът. Хората му били отвлечени в робство или избити за месо, според версията, на която вярваше човек, домовете им били погълнати от пожар, който горял толкова силно, че наблюдателите на Вала далече на юг помислили, че слънцето изгрява от север. След това пепелта се сипела над гората на духовете и Тръпнещото море близо половин година. Търговски кораби съобщавали, че намирали само кошмарно опустошение на мястото на някогашния Хардхоум, пейзаж с овъглени дървета и изгорели кости, води задръстени с подути трупове, смразяващи кръвта врясъци от устията на пещерите, осеяли голямата стръмна скала, надвиснала над селището.

Шест века бяха дошли и си бяха отишли от онази нощ, но Хардхоум все още беше отбягвано място. Дивото си го беше върнало, знаеше Джон, и обходниците твърдяха, че обраслите със зеленина развалини са пълни с таласъми, демони и горящи призраци с опасен апетит за кръв.

— Не е убежището, което и аз бих избрал — каза Джон, — но Майка Къртица казвала, че свободният народ щял да намери спасението си там, където някога са намерили проклятието си.

Септон Целадор присви устни.

— Спасение може да се намери само чрез Седемте. Тази вещица ги е обрекла всички.

— И е спасила Вала може би — каза Боуен Марш. — Говорим за врагове. Да се молят сред развалините, а ако боговете им пратят кораби да ги откарат на по-добър свят, толкова по-добре. В този свят нямам храна да ги изхраня.

Джон сви пръстите на дясната си ръка.

— Галерите на Котър Пайк минават покрай Хардхоум от време на време. Той казва, че там няма никакъв подслон освен пещерите. Пищящите пещери ги наричат хората му. Майка Къртица и тези, които са я последвали, ще изгинат там, от студ и от глад. Стотици. Хиляди.

— Хиляди врагове. Хиляди диваци.

„Хиляди хора — помисли Джон. — Мъже, жени, деца.“ Закипя отвътре, но когато заговори, гласът му бе спокоен и студен.

— Толкова ли сте слепи, или просто не желаете да го видите? Какво ще се случи според вас, ако всички тези врагове умрат?

Гарванът над вратата измърмори:

— Мрат, мрат, мрат.

— Нека ви кажа какво ще се случи. Мъртвите ще се вдигнат отново, стотици и хиляди. Ще се вдигнат като оживели трупове, с черни ръце и светлосини очи, и ще дойдат за нас. — Изправи се, пръстите на дясната му ръка се отваряха и свиваха. — Имате разрешението ми да си тръгнете.

Септон Целадор се изправи с посивяло лице, запотен, Отел Ярвик вдървено, Боуен Марш — присвил устни и пребледнял.

— Благодарим, че ни отделихте време, лорд Сняг.

Напуснаха без дума повече.