Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Той е дивак.
— Беше, докато не изрече думите. Вече е наш брат. Който може да научи момчетата на повече неща от боравенето с меча. Няма да им навреди да научат няколко думи от Старата реч и нещо за навиците на свободния народ.
— Свободен — измърмори гарванът. — Гжито. Крал.
— Хората не му вярват.
„Чии хора? — можеше да запита Джон. — Колко?“ Но това щеше да го поведе по път, по който не искаше да тръгва.
— Съжалявам, че чувам това. Друго има ли?
Септон Целадор заговори:
— Това момче, Сатена. Говори се, че сте решили да го направите свой стюард и скуайър, на мястото на Толет. Милорд, момчето е курва… смея да кажа… боядисан катамит от бардаците на Староград.
„А ти си пиян.“
— Какво е бил в Староград не е наша грижа. Учи се бързо и е много умен. Другите новобранци отначало го презираха, но той ги спечели и се сприятели с всички. Безстрашен е в бой и дори може да чете и пише донякъде. Би трябвало да е способен да ми носи ястията и да оседлава коня ми, не мислите ли?
— Най-вероятно — отвърна Боуен Марш, беше се намръщил. — Но на мъжете няма да им хареса. Традиционно скуайърите на лорд-командира са младежи от добро потекло, възпитавани да командват. Убеден ли е милорд, че мъжете на Нощния страж изобщо биха последвали курва в бой?
Джон кипна.
— Следвали са по-лоши. Стария мечок остави няколко предупредителни бележки за определени мъже, за наследника си. В Сенчестата кула имаме готвач, който обичал да изнасилва септи. Изгарял в плътта си седемлъча звезда за всяка изнасилена. Лявата му ръка е на звезди от китката до лакътя, със звезди са дамгосани и прасците му. На Източен страж имаме мъж, който подпалил бащината си къща и залостил вратата. Цялото му семейство изгоряло, всичките девет. Каквото и да е правил Сатена в Староград, сега е наш брат и ще бъде мой скуайър.
Септон Целадор отпи вино. Отел Ярвик набоде наденица с камата си. Боуен Марш седеше с почервеняло лице. Гарванът плесна с криле и изграчи:
— Гжито, гжито, мрат.
Най-сетне лорд-стюардът се покашля.
— Милорд знае най-добре, сигурен съм. Може ли да попитам за тези трупове в ледените килии? Безпокоят хората. И да ги държим под стража? Това, разбира се, е загуба на двама добри мъже, освен ако не се боите, че ще…
— … ще се вдигнат? Моля се за това.
Септон Целадор пребледня.
— Седемте да са ни на помощ. — Виното закапа по брадичката му на червена линия. — Лорд-командир, оживелите мъртъвци са чудовищни, неестествени същества. Мерзост в очите на боговете. Вие… не се каните да се опитате да говорите с тях?
— Могат ли да говорят? — попита Джон Сняг. — Не мисля, но не мога да твърдя, че знам. Може да са чудовища, но бяха хора, преди да умрат. Колко е останало? Онзи, когото посякох, се канеше да убие лорд-командир Мормон. Явно помнеше кой е бил и къде да го намери. — Майстер Емон щеше да схване намерението му, Джон не се съмняваше в това; Сам Тарли щеше да се ужаси, но също щеше да разбере. — Милорд баща ми често казваше, че човек трябва да познава враговете си. Малко знаем за тези същества, а още по-малко за Другите. Трябва да научим.
Този отговор не ги задоволи. Септон Целадор опипа кристала, окачен на врата му, и рече:
— Мисля, че това е крайно неразумно, лорд Сняг. Ще се моля на Старицата да вдигне светещата си лампа и да ви поведе по пътя на разума.
Търпението на Джон Сняг се беше изчерпало.
— Малко повече разум няма да е излишен на всички ни, сигурен съм. — „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ — Е, ще говорим ли за Вал?
— Значи е вярно? — каза Марш. — Пуснали сте я.
— Отвъд Вала.
Септон Целадор вдиша рязко.
— Кралската плячка. Негово величество ще се разгневи ужасно, щом разбере, че я няма.
— Вал ще се върне. — „Преди Станис, ако боговете са добри.“
— Откъде можете да знаете това? — попита Боуен Марш.
— Тя го каза.
— А ако е излъгала? Ако я сполети злополука?
— Ами, тогава може, би ще имате шанс да си изберете лорд-командир, който ще ви допада повече. Дотогава, опасявам се, че ще се налага да ме търпите. — Джон отпи глътка ейл. — Пратих я да намери Тормунд Ужаса на великаните и да му отнесе предложението ми.
— Ако може да знаем, какво е това предложение?
— Същото, което направих в Къртичиното. Храна, подслон и мир, ако пожелае да се обедини с нас, да се бием с общия ни враг, да ни помогне да държим Вала.
Боуен Марш не изглеждаше изненадан.
— Смятате да го пуснете да премине. — Тонът му издаваше, че го е знаел през цялото време. — Да отворите портите за него и привържениците му. Стотици, хиляди.