Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Главата му изпращя от удара, който му нанесе едрият рицар, и той падна толкова силно, че главата му отскочи от палубата. Кръв напълни устата му, докато се олюляваше да се вдигне на колене. Изплю един счупен зъб. „Ставам все по-хубав от ден на ден, но съм убеден, че бръкнах в рана.“
— Каза ли джуджето нещо, което да ви обиди, сир? — попита Тирион невинно и избърса избилата кръв от сцепената си устна с опакото на ръката си.
— Писна ми от тази твоя уста, джудже — изръмжа Мормон. — Още са ти останали няколко зъба. Ако искаш да си ги опазиш, стой настрана от мен до края на това пътуване.
— Това би могло да се окаже трудно. Делим една каюта.
— Можеш да си намериш да спиш някъде другаде. Долу в трюма, горе на палубата, все едно. Просто не ми се мяркай пред очите.
Тирион се изправи.
— Както искаш — отвърна с пълна с кръв уста, но големият рицар вече си беше тръгнал, ботушите му тропаха по дъските на палубата.
Докато плакнеше устата си с ром и вода в камбуза и охкаше от щипането, го намери Пени.
— Чух какво е станало. О, ранен ли си?
Тирион сви рамене.
— Малко кръв и счупен зъб. — „Но вярвам, че аз го нараних повече.“ — И това ми било рицар. Колкото и да ми е тъжно, не бих разчитал на сир Джора, ако ни потрябва закрила.
— Какво направи? О, устната ти кърви. — Измъкна от ръкава си кърпа и я попи. — Какво му каза?
— Няколко истини, които сир Бизоар7 не държи да чуе.
— Не трябва да му се подиграваш. Ти нищо ли не знаеш? Не може да говориш така на голям човек. Може да те наранят. Сир Джора можеше да те хвърли в морето. Моряците щяха да се смеят, като видят как се давиш. Трябва да внимаваш с големите хора. Бъди весел и игрив с тях, карай ги да се усмихват, разсмивай ги, така казваше татко ми винаги. Твоят не ти ли е казвал как да се държиш с големи хора?
— Татко ми ги наричаше простолюдие — каза Тирион. — И не беше от тия, които би нарекла весел човек. — Отпи отново от разредения ром, изплакна устата си и го изплю. — Все пак те разбирам. Имам много да уча какво е да си джудже. Може би ще си така добра да ме понаучиш покрай мушканията и язденето на прасе.
— Ще те науча. С радост. Но… какви бяха тези истини? Защо сир Джора ти е ударил толкова силно?
— Ами, заради любов. Същото, заради което сготвих на яхния онзи певец. — Помисли за Шае и погледа в очите ѝ, докато стягаше веригата около гърлото ѝ и я извиваше в юмрука си. Верига от златни ръце. „Че златните ръце са винаги студени, но, ах, как топлят женските ръце.“ — Девица ли си, Пени?
Тя се изчерви.
— Да. Разбира се. Кой би ме…
— Остани си така. Любовта е лудост, а страстта е отрова. Запази си девствеността. По-щастлива ще си така и едва ли ще се озовеш в някой мръсен бардак на Ройн с курва, която прилича малко на изгубената ти любов. — „Или да я гониш през половината свят, надявайки се да откриеш къде отиват курвите.“ — Сир Джора мечтае да спаси драконовата си кралица и да се радва на благодарността ѝ, но аз знам едно-друго за благодарността на кралете и по-скоро бих предпочел да имах дворец във Валирия. — Изведнъж млъкна. — Усети ли го? Корабът се раздвижи.
— Да. — Лицето на Пени светна от радост — Движим се отново. Вятърът… — Втурна се към вратата. — Искам да видя. Хайде, ще те изпреваря до горе. — Изхвърча навън.
„Млада е“, напомни си Тирион, когато Пени затича по стръмните стъпала толкова бързо, колкото позволяваха късите ѝ крачета. „Почти дете.“ Все пак го погъделичка да види възбудата ѝ. Последва я горе.
Платното се бе съживило, издуваше се, отпускаше се, после отново се издуваше, червените ивици по него се гърчеха като змии. По палубите тичаха моряци и теглеха въжета, помощник-капитаните ревяха заповеди на езика на Стар Волантис. Гребците в лодките бяха отпуснали въжетата и гребяха здраво назад към кога. Вятърът духаше от запад, вихреше се и се усилваше, дърпаше въжета и наметала като немирно дете. „Селесори Коран“ се движеше.
„Може пък все пак да стигнем до Мийрийн“, помисли Тирион.
Но когато се изкатери по стълбата и погледна над кърмата, усмивката му увехна. „Синьо небе и синьо море тук, но на запад… Никога не съм виждал небе с такъв цвят.“