Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Лошо — каза на Пени и посочи.
— Защо да е лошо? — попита тя.
— Защото няма начин такова небе да е добро.
Мокоро и двама от огнените му пръсти също излязоха на мостика, макар да беше едва обед, а червеният жрец и хората му обикновено да не се появяваха преди свечеряване.
— Виждаш го, Хюгор Хълма — каза жрецът. — Божия гняв. Господарят на Светлината не търпи подигравки.
Лошо предчувствие обзе Тирион.
— Вдовицата каза, че този кораб изобщо няма да стигне до целта си. Разбрах го в смисъл, че щом се измъкнем от триарсите в открито море, капитанът ще промени курса за Мийрийн. Или че може би ти ще плениш кораба с Огнената си ръка и ще ни отведеш при Денерис. Но не това е видял висшият ви жрец, нали?
— Не. — Дълбокият глас на Мокоро прокънтя като погребална камбана. — Той видя това. — Червеният жрец вдигна жезъла си и кимна на запад.
Пени ги гледаше объркано.
— Не разбирам. Какво означава това?
— Означава, че е най-добре да слизаме долу. Сир Джора ме изгони от каютата ни. Бих ли могъл да се скрия в твоята, когато дойде моментът?
— Да — каза тя. — Ще си… о…
През следващите близо три часа бягаха пред вятъра, а бурята се усилваше. Небето на запад стана зелено, после сиво, след това черно. Стена от тъмни облаци надвисна зад тях, кипнала като котле с мляко, забравено на огъня. Тирион и Пени гледаха от предния мостик, свити до дървената статуя и хванати за ръце, далече от пътя на капитана и моряците.
Предишната буря беше възбуждаща, опияняваща — внезапен шквал, от който Тирион се почувства пречистен и освежен. При тази усещането беше различно от самото начало. Капитанът също го разбираше и промени курса на север — североизток в опит да ги измъкне от пътя на щорма.
Оказа се напразно усилие. Бурята беше твърде голяма. Морето около тях закипя. Вятърът започна да вие. „Вмирисаният стюард“ се надигаше и пропадаше. Мълниите зад тях сечаха небето — ослепителни пурпурни лъчи, затанцували над морето в паяжини от светлина. Последва гръм.
— Време е да се крием. — Тирион хвана Пени за лакътя и я поведе под палубата.
Хубавка и Хрус се бяха побъркали от страх. Кучето лаеше и лаеше, и лаеше. Събори го, щом влязоха. Свинята беше осрала навсякъде. Тирион почисти, колкото можа, докато Пени се мъчеше да успокои животните. След това вързаха или прибраха каквото беше останало отвързано.
— Страх ме е — призна Пени. Корабът се люшкаше и подскачаше и те се люшкаха и залитаха заедно с него.
„Има по-лоши начини да се умре от това да се удавиш. Брат ти го научи, както и милорд баща ми. И Шае, онази лъжлива путка. Че златните ръце са винаги студени, но, ах, как топлят женските ръце.“
— Трябва да играем на нещо — предложи Тирион. — Това ще отвлече мислите ни от бурята.
— Не киваси — отвърна тя веднага.
— Не киваси — съгласи се той, докато палубата се надигаше под него. От това люшкане фигурите щяха да се разхвърчат и да изпопадат върху свинята и кучето. — Като малка играла ли си на „Ела в замъка ми“?
— Не. Ще ме научиш ли?
Да я научи? Тирион се поколеба. „Глупаво джудже. Разбира се, че никога не е играла на «Ела в замъка ми». Никога не е имала замък.“ „Ела в замъка ми“ беше игра за деца със знатно потекло, предназначена да ги учи на вежливост, изисканост и на едно-друго за приятелите и враговете на лорд баща им.
— Това няма да… — почна той. Палубата отново подскочи ужасно и ги блъсна един в друг. Пени изписка уплашено. — Тази игра няма да стане — каза ѝ Тирион, стиснал зъби. — Съжалявам. Не знам коя игра…
— Аз знам. — Пени го целуна.
Беше непохватна целувка, бърза и недодялана. Но го изненада напълно. Той вдигна рязко ръце и я сграбчи за раменете, за да я избута. Но се поколеба, а след това я дръпна към себе си и я стисна. Устните ѝ бяха сухи, корави и стегнати по-здраво от кесия на скъперник. „Малка милост“, помисли Тирион. Изобщо не го беше искал. Харесваше Пени, съжаляваше Пени, дори се възхищаваше на Пени в известен смисъл, но не я желаеше. Но нямаше желание и да я нарани. Боговете и милата му сестра ѝ бяха причинили достатъчно болка. Затова остави целувката да продължи, като я държеше нежно за раменете. Неговите устни останаха плътно затворени. „Селесори Коран“ се люшкаше и тресеше.
Най-сетне тя се отдръпна. Мъничко. Тирион видя отражението си, блеснало в очите ѝ. „Хубави очи“, помисли си, но видя в тях и други неща. „Много страх, малко надежда… но нито капчица страст. Не ме иска. Не повече, отколкото аз я искам.“
Тя наведе глава, а той я хвана под брадичката и я вдигна отново.
— Не можем да играем тази игра, милейди. — Горе изтрещя гръм, този път по-близо.
— Изобщо не исках да… Никога не бях целувала момче, но… само си помислих, ами ако се удавим, а аз… аз…