Танц с дракони

— Чудовище?

— Млечното му име. Трябваше да го нарека някак. Гледай да е на сигурно и топло. Заради майка му и заради мен. И го пази от червената жена. Тя знае кой е. Вижда неща в огньовете си.

„Аря“, помисли той с надежда.

— Пепел и въглени.

— Крале и дракони.

„Пак дракони.“ За миг Джон почти ги видя: виещи се в нощта, тъмните им криле очертани на фона на море от огън.

— Ако знаеше, щеше да е взела детето от нас. Момчето на Дала, не твоето чудовище. Една дума в ухото на краля, и щеше да е свършило. „И аз. Станис щеше да го вземе за измяна.“ — Защо го позволи, ако знаеше?

— Защото я устройваше. Огънят е нещо капризно. Никой не знае накъде ще тръгне пламъкът. — Вал пъхна стъпало в стремето, метна крак над конския гръб и го погледна от седлото. — Помниш ли какво ти каза сестра ми?

— Да. — „Меч без дръжка. Няма безопасен начин да го хванеш.“ Но и Мелисандра беше права. Дори меч без дръжка е по-добре от празна ръка, когато враговете са те обкръжили.

— Добре. — Вал обърна коня си на север. — Значи първата нощ на пълнолуние.

Джон се загледа след нея, зачуден дали изобщо ще види лицето ѝ отново. „Не съм южняшка лейди, а жена от свободния народ.“

— Не ме интересува какво каза тя — измърмори Ед Скръбния, след като Вал се скри зад горичката високи борове. — Въздухът вече е толкова студен, че те боли да дишаш. Бих спрял, само че така ще боли още повече. — Потърка ръце. — Това ще свърши зле.

— Казваш го за всичко.

— Да, милорд. Обикновено съм прав.

Мъли се покашля.

— Милорд? Дивашката принцеса, както я пуснахте, мъжете може да кажат…

— … че аз самият съм полудивак, обърни-плащ, който иска да предаде кралството на разбойниците, човекоядците и великаните. — Джон нямаше нужда да зяпа в огън, за да разбере какво говорят за него. Най-лошото беше, че не грешаха съвсем. — Думите са вятър, а вятърът винаги духа на Вала. Хайде.

Все още беше тъмно, когато се прибра в покоите си зад оръжейната. Дух още не се беше върнал. „Още ловува.“ Голямото бяло вълчище все повече се задържаше навън напоследък, обикаляше все по-надалече в търсене на плячка. Хълмовете и полята край Черен замък между мъжете на Стража и диваците долу в Къртичиното бяха отдавна претърсени за дивеч, а и там поначало нямаше много за лов. „Зимата иде — напомни си Джон. — И то скоро, много скоро.“ Дали изобщо щяха да видят повече пролет?

Ед Скръбния се запъти към кухните и скоро се върна с халба кафяв ейл и покрито блюдо. Под капака Джон откри три патешки яйца, пържени в мас, резен бекон, две наденички, кървавица и половин самун хляб, още горещ. Изяде хляба и половин яйце. Щеше и бекона да изяде, но гарванът му го дръпна от ръката и не му даде шанс.

— Крадец — каза му Джон, след като птицата прехвръкна до трегера на вратата да изгълта плячката си.

— Кррадец — съгласи се гарванът.