Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Дюрън беше заел позиция до кулата на градските порти на Външната стена и оттам наблюдаваше как щурмът на армията на Северната земя беше отблъснат от фалангата на Легиона. Разбра, че брат му беше отишъл с Джанъс Сенпър в двореца и реши да остане до Балинор колкото може по-дълго. Врагът се опитваше да набере сили. В равнините под града матурени насочваха части от скални троли към пробива в портите на обсадения град. Командващите от Северната земя спояваха гръбнака на армията си за решителен опит да разбият хората от Южната земя окончателно. Външната стена отново беше подложена на повсеместна атака. Ордите на гномите и тролите се втурнаха напред с подвижни стълби, въжета и куки за прихващане. Оределите редици на защитниците от Легиона, които бяха останали на укрепленията, се биеха отчаяно, за да не допуснат пробив. Но хората им умираха, а броят на войниците от армията на Северната земя изглеждаше безчетен. Сражението се превръщаше в явна война на изтощение, която хората на Тирзис не можеха да се надяват, че ще спечелят.
После, във все по-сгъстяващия се мрак на небето северно от обсадения град, се издигнаха две крилати същества, които започнаха да кръжат застрашително. Кръвта на Дюрън се вледени. Носители на черепи! Толкова ли сигурни бяха в победата, че си позволяваха да се явяват на дневна светлина? Сърцето на елфа се сви от страх. Тук беше направил всичко, което беше по силите му. Време беше да потърси брат си. Каквото и да ги очакваше, те трябваше да го посрещнат заедно.
Обърна се сковано и се затича приведен край стената. Спря се едва когато стигна точно под левия фланг на Легиона. Стръмен път водеше надолу към казармите, които се намираха между стените на града на неколкостотин фута зад тиловите редици на Легиона. Мъжете, които се биеха на стените, нададоха оглушителен рев. Дюрън се доближи до долната част на пътя и видя високите бронирани фигури на огромните скални троли, които се стичаха през портите на Външната стена. Неволно се спря. Усети, че следващите няколко минути ще бъдат жизнено важни за Граничния легион.
Фалангата сгъсти редиците си и се хвърли в атака. Масивните троли също стегнаха редиците си и бавно се насочиха към центъра на отбранителната линия, където командването беше в ръцете на Балинор. Десет фута разделяха воюващите ох двете армии, когато, за всеобща изненада, целият полк от троли сви рязко вляво и се вряза право във фланга на Легиона. При сблъсъка на двете сили се разнесе ужасно дрънчене на метал от удари на копия в боздугани и на щитове в брони. За известно време фалангата на Легиона удържа и тролите от предните редици бяха убити и отблъснати. Но превъзхождащите по численост и физическа сила войници на Северната земя притиснаха по-дребните мъже на Граничния легион и накрая десният край на фланга започна да се разкъсва.
Командващият Гинисън бързо се придвижи към мястото на пробива и дългата му червена коса се развяваше, докато се биеше да удържи фронтовата линия. Когато тролите бяха отблъснати стъпка по стъпка, Балинор се приближи отдясно, а Месал ин откъм тила. Това беше най-свирепият ръкопашен бой, на който Дюрън стана свидетел в тази безпощадна война. Видя ужасен как огромните скални троли дадоха отпор на мъжете от Граничния легион и после отново ги притиснаха. Миг след това фалангата се разкъса и Гинисън напълно се скри от поглед, когато огромните нападатели щурмуваха. Успяха да го разбият и се втурнаха към казармите и Вътрешната стена.
Дюрън се намираше точно на пътя им. Може би щеше да има време да отстъпи до стените, но вече беше заел позиция за стрелба, стиснал ясеновия си лък в ръце. Първият трол падна на петдесетина крачки от него, вторият на четиридесет, а третият на двадесет и пет. Войниците на Легиона, които бяха на стената, се втурнаха в атака, а стрелците от по-ниските възвишения на Вътрешната стена се мъчеха отчаяно да спрат настъпващите троли. Настъпи истински хаос, когато троли и войници на Легиона, вкопчени в безнадежден ръкопашен бой, се понесоха към елфа. Огромните хора от Северната армия продължаваха да напредват и Дюрън изстреля срещу тях и последната си стрела.