Мечът на Шанара

Вдигна очи към кулата на градската порта. Тя беше квадратна каменна постройка без прозорци. В нея имаше механизъм, който контролираше вътрешните болтове. Двама войника на Легиона стояха на пост до единствената й врата. Охраната на този жизнено важен механизъм беше поверена в ръцете на взвод от мъже, подбрани лично от Балинор и поставени под командването на капитан Шийлън. Войниците на Граничния легион защитаваха укрепленията от двете страни на малката постройка. Изглеждаше невъзможно хората от Северната земя да се надяват да превземат кулата на градската порта. И все пак…

Високият човек от границата стигна до долната част на стълбите, които водеха към кулата и започна да изкачва изхабените каменни стъпала. Изведнъж вниманието му беше отвлечено от неочакваните викове, които се разнесоха от стената. Спря се, когато въздухът затрептя от отпуснатите тетиви на хиляди лъкове. Укрепленията на Външната стена бяха обсипани от множество стрели. Балинор незабавно се втурна натам и с три широки разкрача стигна до стената. Надникна внимателно към подножието на отвесната скала. То беше покрито с телата на избитите и осеяно с малките огньове от горящо масло, които грееха размазано в маранята на утрото. Хората от Северната земя се бяха отказали временно от пряко нападение. Вместо това редиците на стрелците, от по пет души в дълбочина, помитаха защитниците на укрепленията с масиран обстрел.

Причината за новата тактика беше очевидна. На ръба на скалата една част от тежко въоръжени скални троли тикаше напред масивна, подвижна стенобойна машина, която беше покрита с ламарина. Докато Граничният легион се намира под масирания обстрел на стрелците, огромните троли щяха да придвижат грамадния таран пред портите на града и да щурмуват входа. На пръв поглед планът изглеждаше абсурден и неосъществим. Но ако кулата на градската порта паднеше в ръцете на врага, вътрешните болтове, които крепяха вратата затворена, щяха да бъдат освободени и тогава само поставената напречно желязна греда щеше да крепи портите. А тя нямаше да може да издържи на силата на огромната стенобойна машина.

Охраняващите войници на Легиона се обърнаха очаквателно към него. Той плъзна поглед по лицата им и протегна нетърпеливо ръка към дръжката на вратата. Шийлън не се виждаше наоколо. Вратата се отвори навътре. Влезе в помещението и изведнъж му мина през ума, че не беше виждал никого от караула.

Огромният човек от границата реагира инстинктивно. Отдръпна се от тичащите безшумно зад него стражи, сграбчи една насочена към него пика, която насмалко не се заби в гърба му, и я изтръгна от ръцете на нападателя. Кралят прилепи гръб до стената и огледа слабо осветеното помещение. Телата на Шийлън и хората му бяха скупчени в едната страна на стаята, застинали в смъртта, а вкочанените им трупове лежаха голи, без броня и дрехи. От сенките в задната част на помещението към човека от границата се втурна група от нападатели без лица, с насочени към него кинжали. Балинор метна тежката пика в средата на групата и хукна към отворената врата, но вторият войник, който беше останал до вратата, го видя, че се приближава и бързо я затръшна от външната страна Попадналият в капан крал нямаше време да отвори със сила вратата и да избяга Едва успя да изтегли големия си меч преди нападателите му да връхлетят върху нега Повалиха го грубо на пода и започнаха да размахват кинжалите си. Те се забиваха и плъзгаха по металната ризница която беше спасявала живота му толкова много пъти. С невероятен тласък Балинор се освободи и отново стана на крака. В слабата светлина на помещението без прозорци нападателите приличаха на сенки. Но очите му започнаха да свикват с тъмнината и той се хвърли срещу тях. Две от тъмните фигури изкрещяха и се строполиха безжизнено на пода, когато ги промуши с огромното острие на меча си. Но другите бяха успели да се измъкнат от размахания меч и започваха да обкръжават краля.