Мечът на Шанара

Балинор отново беше повален, но отново успя да се вдигне на крака. Битката продължаваше да се вихри. Грохотът на нападението отвън напълно заглушаваше шума, който се вдигаше зад стените на малкото помещение. Човекът от границата много добре знаеше, че ако не успее да отвори вратата, никой няма да му се притече на помощ. Отново прилепи гръб към стената и отново размаха яростно широкия си меч, когато приличащите на сенки нападатели подновиха атаката си. Някои паднаха убити, други бяха ранени, но останалите започнаха да го изтощават с непрестанните си нападения. Трябваше да побърза да се измъкне. После кулата на градската порта прокънтя от шумен, стържещ звук от движещи се лостове и механизми. С ужас разбра, че някой освобождаваше вътрешните болтове. С див скок се метна към задвижващия механизъм, но решителните нападатели му препречиха пътя и той беше принуден да отстъпи. Миг след това се чу остър стържещ звук от плъзгане на метал върху метал. После се разнесоха силни удари на чук. Освобождаваха лостовете, които крепяха портите затворени! Напълно забравил за собствената си безопасност, разяреният Балинор се хвърли срещу останалите врагове.

В този миг вратата се отвори и продажните часови бяха изхвърлени яростно през входа. В тъмното помещение нахлу сива дневна светлина и сухата фигура на Дюрън се появи като гръм от ясно небе. Мрачни и безмълвни той и Балинор се спуснаха срещу няколкото нападатели, които се мъчеха да не ги допускат до задвижения механизъм. Накрая ги притиснаха в отдалечения ъгъл на малкото помещение, където, след свиреп ръкопашен бой, ги унищожиха. Без да поглежда избитите, окървавеният крал се втурна към повредения механизъм. Лицето му беше потъмняло от гняв, докато разглеждаше изкривената маса от метални лостове и зъбчати колела. Разярен притисна с цялата си тежест главния механизъм. Той не помръдна. Дюрън пребледня, когато разбра какво се беше случило.