Мечът на Шанара

— О, Мениън — простена тя тихо. — Какво са направили?

Очите му проблеснаха, а устните се размърдаха, без да издадат звук. Търсеше думите, но не ги намираше. Шърл протегна ръка, обгърна с тънките си ръце прегърбената му фигура и доближи лицето си до неговото. Миг след това усети силните му ръце около раменете си. Потисната дълбоко в него ужасна мъка се отприщи беззвучно, заля я и потъна в мълчанието и топлината й.

На укрепленията на Вътрешната стена Балинор приключи с последната проверка на отбраната на Легиона и се спря изтощен над силно барикадираните врати. Хората от Северната земя вече се струпваха за последния щурм. Малко преди това непревземаемата Външна стена беше паднала и смелите войници на Граничния легион бяха отблъснати до втората линия на отбраната. Балинор наблюдаваше мрачно как врагът приижда върху височините на извисяващата се стена и така силно стисна дръжката на големия си меч, че кокалчетата на ръката му побеляха под металната ризница. Плащът и куртката му бяха разпокъсани по време на ужасната битка за отблъскване на пробива във Външната стена. Балинор беше удържал центъра на фалангата на Легиона, но двата фланга бяха разкъсани. Гинисън беше убит, Месалин беше сериозно ранен, а стотици хора на Южната земя намериха смъртта си в този бой. Накрая умря и всяка надежда. Дори Дюрън беше изчезнал някъде по време на сражението. Принцът на Калахорн беше останал сам.

Махна рязко на хората, които подпираха гредите, прикрепящи вратите. Металната ризница на ръката му проблесна в сивата светлина. На много места предпазният метал беше олющен и издран. За миг позволи на отчаянието да надвие смелостта му. Всички го бяха изоставили, всички. Ивънтайн и армията на елфите. Аланон. Цялата Южна земя. Тирзис беше на ръба на пълното унищожение, а заедно с него и земята на Калахорн, а все още никой не идваше на помощ. Легионът се беше бил сам, за да защити всички тях — последната отбрана на Южната земя. И за какво беше всичко това? Бързо се окопити и отхвърли грубо съмненията и унинието. Нямаше време за самосъжаление. Трябваше да се спасява животът на толкова много хора и те можеха да разчитат единствено на него.

Армията на Северната земя сгъстяваше редиците си в подножието на Външната стена. Познатите подвижни стълби, въжета и метални куки бяха приготвени за нападението. Помисли си за Хендъл и Мениън, на които можеше да разчита, и се зачуди какво ли беше станало с тях. Те явно бяха защитили двореца и бяха предотвратили нападение откъм тила. Иначе градът вече щеше да е паднал. Сега те трябваше да удържат положението, ако отделни вражески групи пробиеха отбраната на Вътрешната стена и се запътеха към двореца.

Очите го засмъдяха от черните сажди на дима и той ги разтърка, докато потекоха сълзи. Когато погледна към укрепленията на стената, всичко му изглеждаше размазано в плътна сива мъгла Легионът беше заел отбранителна позиция срещу враг, който беше толкова многочислен, че загубата на стотици войници беше за него незначителна. Спомни си думите, които Хендъл каза след смъртта на баща му и брат му. Последният Букхана Името ще умре заедно с него, както ще умрат Тирзис и хората му. Познатият рев изригна от гърлата на хората от Северната земя и те се втурнаха дръзко към отбранителните линии на Легиона. Дългият белег на бузата на огромния човек от границата стана пурпурночервен и той изтегли заплашително меча си.