Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Що се отнася до по-късните години, то спомените му за Хенри не се отличават с братска привързаност. Уилям си спомня брат си като студент, вижда го как крачи целенасочено по обляната от слънце морава към библиотеката, притиснал куп книги към гърдите си, и се преструва, че не чува веселите подвиквания на Уилям, Бодли и Ашуел, които са се разположили на пикник наблизо. После мислите му забързват напред и той си припомня бедната къщурка на Хенри, натъпкана до тавана с книги и вещи, съпътствали един живот, посветен на вярата. В тази къща нямаше и помен от кутии за пури, възглавници, алкохолни напитки или каквото и да било друго, което би могло да привлече посетители. Той си спомня как Хенри се отбиваше в дома им почти всяка неделя, за да разтълкува по-интересните и предизвикващи размисъл части от проповедта, които брат му би могъл да пропусне.
Уилям си налага да се върне по-назад във времето, и вижда пред себе си дванайсетгодишния Хенри — след като семейството е прочело общата молитва, момчето чете свое собствено съчинение на тема „Отношението между физическия труд и работата за извисяване на духа“. Как се въртяха само прислужниците, насядали по-назад, по своя собствена йерархия, и как се чудеха дали трябва да ръкопляскат или да запазят почтително мълчание, когато прочитът свърши!
— Много добре, много добре — заяви тогава Хенри Ракъм Старши. — Какъв умен син имам, а?
Уилям чувства болка в дясната си ръка, поглежда надолу и забелязва, че е притиснал толкова силно юмрук към перваза на прозореца, че е ожулил кожата си в дървото. Очите му са плувнали в сълзи на детинска ревност. В ушите му отекват успокоителните думи на пожарникарите, които го уверяваха, че Хенри се е задушил от дима много преди пламъците да го погълнат.
Уилям бърше лицето си с ръкав, но чувства странни конвулсии в гърдите си, които застрашават да се превърнат в хлипове. Но едно почукване на вратата отклонява мислите му.
— Да, какво има? — пита той пресипнало.
— Извинете, сър — отвръща Лети, открехвайки вратата. — Пристигна лейди Бриджлоу и пита дали вие с госпожа Ракъм приемате.
Уилям изважда часовника от джоба на жилетката си. Лейди Бриджлоу никога не се е появявала тук извън общоприетите за посещения часове. Така е, и сега е спазила изискването — неговият вътрешен часовник не е наред. Господи, та той е пропилял часове в безплодни размисли и меланхолични възпоминания! Мислеше, че си е позволил да отдели само няколко минути на спомените, а ето, че е изминала цялата сутрин, и той седи тук с насълзени очи — заради някакво предпочитание, проявено от баща му към Хенри преди осемнайсет години! Сигурно с такива размисли лудите и хипохондриците запълват своите дълги, прекарани в безделие дни. Господи Боже! Има си време и място за прояви на скръб, но в крайна сметка има хора, които трябва да поемат и отговорности, хора, от които зависи движението на живота напред!
— Да, Лети — отвръща той, след като е прочистил с прокашляне гърлото си, — кажи на лейди Бриджлоу, че аз съм си у дома.
През следващата седмица Агнес Ракъм написва следното писмо:
„Скъпа госпожо Фокс,
Благодаря Ви за писмото, на което отговарям по молба на Уилям.
Много се радвам, че сте решили да приемете вещите на Хенри, тъй като се опасявам, че в противен случай те трябваше да бъдат продадени по най-долнопробен начин. Реших да поема грижата за котката на Хенри, докато Вие излезете от болницата. Уилям казва, че останалите вещи вече са пренесени в дома Ви, и че са поставени навсякъде, където носачите са могли да намерят свободно място. Уилям казва, че тъй като къщата е малка, носачите се оплаквали, че задачата им било много тежка, но аз Ви моля да не обръщате внимание на оплакванията на зле възпитани хора от простолюдието.
Много неприятно ли е в болницата? Аз самата бях на легло поради един крайно мъчителен проблем миналата седмица, но за щастие вече оздравях.
Радвам се да науча, че ненавиждате излишната суматоха във време на траур, тъй като споделям чувствата Ви. Трябва да нося черен воал в продължение на три месеца, да съм облечена изцяло в черно в продължение на два месеца, а после да нося още един месец частичен траур. А Вие? Признавам си, че не съм наясно какви правила се прилагат във Вашия случай.