Аленото цвете и бялото

— Пощата, господин Ракъм — казва на следващата сутрин Лети, застанала колебливо на прага на кабинета. В ръцете си държи сребърен поднос, върху който има купчина писма и съболезнователни картички.

— Само белите пликове, Лети, благодаря ти — казва Уилям, без да стане от мястото си зад бюрото, и щраква с пръсти, подканвайки прислужницата да влезе. — Отнеси картичките на госпожа Ракъм.

— Да, господин Ракъм — Лети се заема да раздели деловата кореспонденция (тъй да се каже, „зърното“) от обрамчената с черно плява, оставя реколтата на едно свободно място върху претрупаното с документи писалище на господаря си, и излиза.

Уилям потрива уморено лице, преди да се заеме с това, което му носи новият ден; очите му са зачервени от недоспиване, от тъгата по загубения брат, от скръб, че е наскърбил жена си, и от… ами от всички възникнали усложнения. Уилям е установил, че нищо не предизвиква повече усложнения от една смърт — освен, разбира се, някоя сватба.

Действително, траурният отдел на „Питър Робинсън“ осигури всичко необходимо за домакинството в невероятно кратък срок. Само двайсет и четири часа след получаването на поръчката запристигаха кутии с рокли от черен креп, траурни шапки, рединготи, шалове и какво ли още не — пощенските услуги бяха допълнително ускорени от вълшебните думи „спешно за погребение“. Но това съвсем не бе краят, а само началото на суматохата. Веднага, след като прислужниците облякоха черните си дрехи, те се защураха из цялата къща, за да покриват мебелите и украшенията, да окачат черни завеси, да връзват черни панделки на шнуровете на звънците и Бог знае още какво. После се стигна и до абсурдната задача да се избере ковчег… Едно е да избираш от петдесет закачалки най-подходящата за антрето на Шугър, но що за човек би бил този, който ще има желание непосредствено след смъртта на брат си да оглежда петстотин различни модела на ковчези? „Един изискан джентълмен като вас, сър, ако смея да съдя по високото качество на собственото ви производство, би забелязал незабавно разликата между дъбовия модел “Obbligato" и „Ех Voto“, който се изработва от бряст…" Лешояди! И защо точно Уилям трябва да поема на гърба си цялата тази оргия на безполезно разсипничество? Защо Хенри Колдър Ракъм да не се заеме с организацията? Старецът и без това не прави почти нищо напоследък. Но не — „Хората гледат теб, Уилям. Аз се оттеглих. В очите на света ти вече си символът на фамилията Ракъм“. Хитър стар мошеник! Първо действаше деспотично и с принуда, сега пък с ласкателства! И защо? За да бъде именно Уилям нещастникът, който ще се рови из купчини каталози с модели на ковчези, дюшеци за ковчези, възглавнички за ковчези, венци, траурни ленти за цилиндри и кой знае още какво — трябва да уреди всички тези неща, освен текущите си задачи, и то докато се измъчва от скръб по загиналия си брат.